Нови Искър

Друг паметник, който е в много добро състояние е църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Негован. Тя е построена през 1886 г. от майстор Игнат Петров от с. Касилак, Радомирско. Иконостасът е дело на майстора – резбар Стойчо Любенов, а иконите са от майстор Михаил Блажев от с. Тресонче и Иван Доспевски – брат на известния наш .

Не е ясна точната дата на създаване на манастира. Някои легенди го датират от XII в., според някои учени пък манастирът е възникнал през XIV в., а според други - по-късно. Самото място е било известно на населението като „манастиро” и там наистина има следи от стари зидове. .

Предполага се, че манастирът е основан през 13 век. При турското нашествие в края на 14 в. манастира е разрушен. От запазен надпис над вратата на манастирската църква личи годината 1597, когато се предполага, че тя е обновена. Църквата е малка, еднокорабна и едноабсидна постройка, с голям притвор и без купол. Стенописите са дело на монаха Пимен Софийски, изографисал много черкви и манастири в България. .

Легендите разказват, че Курилският манастир е един от най-старите в Софийската Света гора, основан още по времето на Първото българско царство близо до старата крепост Белиград. При османското нашествие Курилският манастир е разрушен заедно с крепостта. Според предание, в манастира са престояли мощите на св. Йоан Рилски при пренасянето им от Търново в Рилския манастир през 1469 г. .

Манастири, църкви, параклиси, надгробни могили, паметници и обредни кръстове

Районът е богат на паметници на културата. Някой от тях са с категория „национално значение”.

Район „Нови Искър” е втория най-голям по територия измежду 24-те столични района.

Той е разположен на територия от общо 220 000 дка. Обработваемата земя в район "Нови Искър" е 150 000 дка.

Границите на район "Нови Искър" са следните: границата със Софийска област, землищната граница между с. Локорско и квартал Кремиковци, жп линията, землищната граница между с. Чепинци и квартал Челопечене, околовръстният път, шосето за квартал Кремиковци, р. Искър, Владайската река, южната землищна граница на с. Кубратово, жп линията за гр. Мездра, северната граница на квартал Требич, .