Нови Искър

Любомир Кюмюрджиев; снимки: Александър Мирчев

„Било Гергьовден 1864 г. Из тесните улички на Войнягово излизали пременени мъже, жени, старци и деца и под зова на черковното клепало се отправяли към новия храм „Свети Димитър". Щом старият клисар дядо Гено притворил двете врати на черквата и храмовите настоятели заели местата си, отец Иван захванал литургията. Всички погледи се насочили напред, където до свещеника стоял неизвестен момък, среден на ръст, със светли коси и сини като мъниста очи. „Кой е този?" - питали се всички. Когато непознатият направил крачка напред, поклонил се смирено и запял, войняговци ахнали.

Неговият ясен и звънлив глас се извил леко, възвисил се, па литнал нагоре, сякаш дирел брод през писания свод на черквата..."

Така започва своя разказ Стоянка Додова, живата памет на село Войнягово. Струва ни се, че слушаме приказка или легенда, ала пенсионираната учителка настоява, че това са автентични истории за пребиваването на Апостола в родното й село. „Като ги събрах, установих, че в отделните разкази съвпадат имена на местности и хора, засичат се години. Живи спомени са това - може би доукрасени тук и там, но такава е човешката природа."
Войнягово се намира само на няколко километра от Карлово - родния град на Левски. „Апостола пристига в селото през пролетта на 1864 г. - потвърждава първоначалната информация директорът на къщата-музей „Васил Левски" Дора Чаушева. - Назначен е за учител в местното школо и остава там две години. Някои изследователи свързват Левски с действащите в района чети. Има спомени, че освен на четмо и писмо той обучавал младежите и на стрелба, бой с нож, надскачане. Нищо чудно турската власт да е разбрала за това и поради тази причина да е напуснал Войнягово. Възможно е до него да са достигнали новини за активизирането на четническото движение във Влашко и да е решил да вземе участие там след неуспеха на Първата легия на Раковски. Факт е, че по-късно става знаменосец в четата на Панайот Хитов и изминава целия й боен път от Дунав до сръбската граница."

Почти няма населено място в България, чиито жители да не разказват как Апостола е минал оттам, къде е било скривалището му, в коя църква е пял, в чий дом е събирал съзаклятниците. Твърди се, че Левски лично е създал няколкостотин революционни комитети, макар и директорът на историческия музей в Ловеч Иван Лалев да е изчислил, че е физически невъзможно това да бъде извършено в дадените условия. Нямат край историите за свръхчовешката храброст, хладнокръвие и находчивост на Дякона, описани в литературни произведения и разказвани като легенди.

„Легендата бе тази, която дълго време ни се внушаваше на първо място - казва Дора Чаушева. - Превръщането на Левски в идеал е разбираем процес, но като че ли личността Васил Кунчев с годините ставаше все по-безплътна. Нека не забравяме, че зад забележителните успехи на героя стои човешко същество със своите вътрешни борби, непрестанно отстоявани качества и трудни решения. Не е имало кой да изгражда предварителен образ на Левски, да му създава PR, както бихме се изразили днес. Сам се е запознавал с различни хора, поддържал е връзки с тях и те са го следвали. Неговите пътувания и срещи са една мистерия - той посещава огромен брой селища и навсякъде разчита на личното си присъствие. В това се състои може би най-големият му подвиг. Да отидеш при хората, да ги убедиш, да ги накараш да ти повярват, да те приемат, дори да те крият, когато е необходимо... Как го е постигал?" В съзнанието ми изниква описанието, което Христо Ботев прави на Апостола: „Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания." „Това щастливо настроение беше нужно негли да крепи бодростта му сред всегдашната борба с апатията и подозрителността на роба" - отбелязва и Иван Вазов. Чаушева се усмихва: „Този човек явно е притежавал харизма, магия някаква!"

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от февруари 2010