Подгумерският манастир е разположен в южното подножие на Софийска планина от Западна Стара планина, близо до с. Подгумер, на 7 км източно от гр. Нови Искър и на 10-на километра северно от София. 
е основан през 13 в. и е бил част от Софииската Мала Света Гора. При турското нашествие в края на 14в. манастира е разрушен, но през 1597г. е възобновен, както става ясно от надпис над вратата на манастирската църква.
В периода 16 - 18 в. Подгумерският манастир е бил едно от книжовните огнища в Софийско и е разполагал с богата библиотека, съдържаща екземпляр от първото издание на Софрониевия "Неделник", отпечатано в Рим през 1806г. и книга за всичките празници за дванадесетте месеца на годината (Миней). Впоследствие Подгумерската обител е разрушавана неколкократно, за да възкръсне за пореден път през 1848г., благодарение на жителите от околните села - Курило, Гниляне, Кумарица, Желява и др. 
Подгумерският манастир се намира зад телените заграждения на Психиатричната боница в с. Подгумер и достъпа до него е невъзможен. Най-интересната сграда в комплекса е църквата, която датира от 16в. Тя е малка, еднокорабна и едноабсидна постройка с голям притвор и без купол. Стенописите в храма са дело на популярния зограф Пимен Софийски, изографисал повече от петнадесет църкви и манастири в България.
База за Годишни Технически Прегледи
