Френската публика остана очарована от нашите изпълнители. (ГАЛЕРИЯ)

Самодейния фолклорен ансамбъл при читалище "Христо Ботев 1907г." в кв. Курило - Нови Искър представи изключително успешно богатата си програма пред многобройна публика в Нормандия - северна Франция. Самодейците гостуваха в градовете Валмонт, Руан, Хавър, Барентин и др. от 19 до 31 октомври 2012 г по покана на френската фондация  "Л `Аршел" и нейния председател Морис Варен по повод на "Дните на българската култура - Руан 2012".

Нашите самодейци представиха пред многобройната публика в различни градове българските фолклорни и танцови  традиции и заплениха всички които имаха възможност  да се докоснат до тях.

Изкуството им дотолкова вдъхновяваше французите, че те с ентусиазъм се включваха в традиционното българско хоро в края на всеки концерт. Красотата на българските народни ритми допълниха възторжения прием на българската култура. Връзката на самодейците от читалище "Христо Ботев" с френската фондация  "Л `Аршел" и нейния председател Морис Варен съществуват от 9 години и всяка година си разменят гостувания които ги обогатяват творчески.

Франция е с много стари традиции, но  нашите самодейци ги взривиха с балканските ритми и шопските песни. Репертоарът включваше много песни и танци от всички български етноси, но основно от шопския фолклор.

В творческата си биография Курилския състав има много фолклорни представяния както в страната, така и в чужбина и е носител на безброй награди от участия в концертни програми.

Във Франция групата беше настанена в имение - истинска автентична Френска ферма на възраст от над 400 години в близост до градчет Хатенвиле, собственост на фондацията. Уникалната архитектура на сградите е характерна за жителите на област Нормандия и прави силно впечатление на всички гости посетили имението. Имението е оградено с ограда от вековни дървета, характерно за северните част на франция възпиращи постоянните пориви на вятъра.

Всъщност французите са практични хора и използват дори и вятъра за да извлекат от него практична полза а именно енергията което е и причина да има огромно количество вятърни генератори навсякъде в Нормандия. В имението почти нищо не е променено в архитектурата и бита на френските селяни от преди няколко века, ако изключим някой технически нововъведения като парно, електричество и телевизия. В него могат да се видят свободно всякакъви домашни животни някой от които са записани и в червената книга на изчезващите животни, което допълнително подсилва усещането за реалния живот на селяните от преди 400 г.

В имението се проведоха няколко културни прояви  -  вечер на българската култура и вечер на френската култура. Гости и домакини предложиха свой кулинарни специалитети и  национални танци.

Домакините се бяха погрижили през свободното от концерти време  да организират екскурзии и да покажат свойте забележителности с които много се гордеят.

Още първия ден домакините организираха един тур до брега на Л' Аманш където съюзническите американски войски са дебаркирали на френска територия.В близост до брега охраняван от немците по време на втората световна война се намира и огромното американско гробище, което официално е територия на САЩ – надгробните кръстове на войниците светят от белота, тревата е изрядно окосена а дърветата са подстригани в причудлива форма.

След обяда самодейците имаха възможност да посетят и замъка Льо Монт Сан Мишел - eдна крепост, която ревниво пази своята история от векове насам и ни пренaся в своето време. Това е Льо Мон Сан Мишел. Една магия, която оживява пред очите ни. Абатството Мон Сан Мишел се намира в областта Бретон във Франция. . . Крепостта се извисява на над седемстотин метра височина. Строена е в продължение на три века. В началото е представлявала рибарско селище, построено върху остров. По – късно върху него започва да се прави укрепление и да се строи и надгражда докато не придобива вида, който може да се наблюдава и днес. Многократно е сменяло собствениците си. Мон Сан Мишел е абатство и продължава да съществува като такова и до днес. То не може да бъде изцяло разгледано, тъй като в него живеят духовни служители.

Самодейните състави посетиха и гр. Хавър, намиращ се  в устието на р. Сена. Той е и най-голямото френско пристанище специализирано да обработва преди всичко контейнерни товари. Всички бяха очудени от Топлоелектрическата централа на брега, работеща с въглища и представете си - боядисана изцяло в бяло, без никакъв "намек" за черен пушек

Разходка с лодка показа другата страна на пристанището - доковете на които се разтоварваха контейнеровозите. Почти всички деиности по разтоварването на контейнерите са автомазирани и хората са по-скоро наблюдатели, отколкото участници в процеса.

Домакините изненадаха свойте гости и с екскурзия до Онфльор, доста симпатично малко ваканционно селце , една малка перла намиращо се на един от ръкавите на р. Сена с пристанище и невероятна чистота, красота и култура . . .  Онфльор претендира за званието “Северна Венеция”. От тук тръгват и корабите с многодневните туроператоски круизове по река Сена.

Самодейците посетиха и Руан - историческата столица на Нормандия. Днес Руан се намира в центъра на регион Горна Нормандия, 87 км западно от Лион. Градът е разположен на брега на река Сена, а нейните притоци преминават през града. Руан е вдъхновявал и вдъхновява много велики писатели и артисти с неизменения си вид, историческите си квартали със средновековни улички и къщи. Руан е известен и с това че там Моне е нарисувал трийсетина пъти катедралата Нотрдам. Но и с това, че там са изгорили на кладата Орлеанската дева, Жана д’Арк, на 30 май 1431-а.  Така или иначе кладата й е именно в Руан. И сега на площада, на мястото на огъня, убил девойката, има мемориал, напомняща отдалеч формата на пламък. Твърди се, че Жана е горена многократно, цели три пъти, за да не остане от нея нищо, което би могло да стане реликва. Прахът й е разсипан в река Сена, от моста, който сега носи името й.

Забележителностите на Париж също донесоха много радостни емоции и много снимки за спомен на фона на Айфеловата кула. Построена за по-малко от 2 години, за да короняса Световното изложение през 1889 година, с което се отбелязва стогодишнината от Френската революция. Нейният архитект е Густав Айфел, автор и на други известни постройки като Статуята на свободата, Виадукта в Гараби (Кантал), Гара Нюгати в Будапеща (Унгария). Кулата е висока 324 метра. В зависимост от околната температура височината ѝ може да се промени най-много с 8 см заради разширението на метала. При буря максималното отклонение е 15 см. Изградена е от пудлинговано желязо ( Желязо обработено по специален начин за да издтржа на вякакви климатични условия). Конструкцията ѝ съдържа 18 038 метални части и 2 500 000 нита, тежи 10 100 тона. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обяваване на Първата Френска Република. В построяването участват 50 инженери и 132 работници. Имайки предвид мерките за сигурност по това време, забележителен е фактът, че само един работник е намерил смъртта си при построяването на кулата. След серия изчисления инженерите извиват подпорите така, че кулата да устоява на ветровете.Четиридесет и една години кулата е била най-високата сграда в света.

Другите забележителности: Катедралата Нотр дам (в превод: нашата дама) или "Парижката Света Богородица" е издигната на остров Сите върху основите на древен римски храм. Стрителството и започва през 1163 г. и в продължение на близо 2 века няколко поколения архитекти и работници работят по нея. Катедралата е напълно завършена през 1345 г. Тя е едно от най-великите постижения на готическата архитектура.

Разходката по Шанз-Елизе (на френски Champs-Élysées, което буквално означава „Елисейските полета“) е един от централните булеварди в Париж, както и една от най-известните улици в света. Името е свързано с Елисейските полета, които са царството на мъртвите в древногръцката митология.Строеният още през първите десетилетия на 17 век булевард е дълъг 1910 метра и е широк 70 метра. Започва от площад „Конкорд“ и завършва на площад „ “. Отначало е бил част от парк с езеро, където френските крале се забавлявали. През 1616 г. съпругата на Анри IV - Мария Медичи заповядала на това място да се прокара алея. Само за няколко години тази алея се превърнала в любимо място за разходки на парижаните от всички съсловия. През 1667 г. Луи XIV я удължил и наредил от двете ѝ страни да се засадят дървета. До 1709 г. тя се наричала Гранд-Кур, после получила днешното си име. Със съвременния си облик „Шан-з Елизе“ се сдобила през 19 век. Лувъра.  . . . невероятно архитектурно произведение, величествено не само по мащабите си, но и по уникалната симетрия и прецизното изпълнение. Не може да се опише с думи, трябва да се види.

Лувърът е най-големият замък в Европа и втората по големина сграда на континента, в чийто интериор е събрана една от най-големите колекции от произведения на изкуството. Шан-з-Елизее  дълга улица с много магазини, търговски и бизнес центрове, кафета и ресторантчета, повечето с неземни цени. На края на авенюто се намира Триуфалната арка. Тя е построена в средата на  голямо площад с кръгово движение от което започват 12 авенюта. За последно домакините импровизираха с прощална трапеза в ресторант от голяма верига за бързо хранене на "Шан-з-Елизе".

Тръгвайки си за България самодейците посетиха и действаща фабрика за оригинални френски парфюми "Фрагонар" от където имаха възможност да се запознаят в реално време с процесите за изготвянето на забележителните  френски парфюми. А казват че парите не миришат. А там как меришеше . . .  всеки парфюм меришеше на . . . пари !!!

По пътя си групата отседна в Монако, където прекара един цял ден като всички имаха възможност да се разходят, да напазаруват и да разгледат забележителностите на града-държава.

Княжество Монако е град-държава с четири основни и почти равностойни квартали - Монако, Монте Карло, Ла Кондамин, Фонтвиеле. Монако е стария град и е столица на княжеството. Монте Карло - е туристическата и спална част, най-известния квартал на Монако. Ла Кондамин е пристанищната част и яхтените пристанища. Фонтвиеле е отвоюваната част от морето и е предимно населена с временни жители на княжеството. Забележителностите са: Дворецът на принц Aлбер II, Гранд Казино, атракцините на кея . . .и май всичко там си е забележителност . . . . много зеленина, много цветя, цъвтящи дървета, лъскави коли, лъскави дворци, лъскави яхти, лъскави заведения  . . .  и много усмихнати лица. Монако е втората малка държава след Ватикана.

Това турне ще остави живи спомените  от преживяното, не само на нашите самодейци, а и на френската публика  и ще бъде повод за коментари в българските и френски медии и форуми.  Френските вестници също не останаха безучастни и отразяваха подобаващо мероприятията .

Текст и снимки: Веско Вълков