се намира в североизточната периферна част на Софийската котловина,която в структурно отношение представлява грабен запълнен с неогенски песъкливоглинести отложения и кватернерни пролувиални и алувиални образования. Котловинното Софийско поле е сравнително равно с малка денивелация-средна надморска височина 520-560 м.То е оградено на север от Стара планина (Софийска планина), на изток от Вакарелската планина,на юг от Лозенска планина, Вискяр, Витоша и Люлин. Ограждащите котловинното поле планини са с надморска височина 1000-1700 м.
Климатът има изразено континентален характер,особено на температурните колебания.Температурите пре зимата падат до минус 28,8 градуса по Целзий,но средногодишната температура на въздуха е около 10 градуса по Целзий при атмосферно налягане 715 мм. и средна относителна влажност на въздуха 71-72%.Сняг вали често и снежната покривка се задържа 50-60 дни.Валежите през лятото са умерени,средно за година около 640 мм/кв.м. при дъждовни около 87-88 дни.Най-дъждовни са месеците май,юни,октомври и ноември,а най-малко валежи се наблюдават през февруари и март.Има чести температурни инверсии с продължителност на задържане от няколко часа до няколко дни без прекъсване.Преобладаващата посока на вятъра е запад-Изток-92,2% и Изток-Запад-7,8%.Близо една трета от дните в годината са с безветрие.Слънцегреенето е около 2000 часа за година,което се равнява на 167 дни.През Софийското поле, на разстояние 2км. на юг от селото преминава река Искър.Село Негован отстои на 8км. от гр.София и на 3км.от Стара планина(Софийска планина) в равнинната част на полите и.Надморската височина на територията на селото е 512-527м.На юг от селото непосредствено до застроителните му граници тече р.Стари Искър(р.Лесновска),която се влива при с.Кубратово в р.Искър.На север от селото преминава подбалканската ж.п. линия.На запад от с.Негован на разстояние 1,5км. се намира с.Световрачене,а на изток от с.Негован на разстояние 1км. се намира с.Чепинци.На 2км. на юг от селото се намира местността "5-те могили",която е обявена за "Архитектурен паметник на културата-могилен некропол" състоящ се от 7 тракийски надгробни могили.Селото се намира в района на миграционния път на прелетните птици през България-т.н."Via Aristotel".Територията на землището на с.Негован е 8930 декара от които 958 декара е застроителната площ на селото.12% от обработваемата площ на землището е унищожена земеделска земя за пътища,напоителни канали,кариера а инертни материали,сервитут на ж.п. линията,сервитут на р.Стари Искър(р.Лесновска) и насип за укрепване на реката.Селото е застроено на брега на бившо езеро.В района около село Негован са открити следните минерални извори: в с.Чепинци,в с.Световрачане,в гр.Нови Искър-в бившите села Кумарица и Гниляне,в с.Кътина,в с.Мрамор,в бившите села Требич и Биримирци и в с.Горни Богров.
Първите заселници в с. Негован са от началото на XVII век. – според данни от 1630 година. Вероятно това са били един или два големи рода, които поставят началото на сегашното заселване. Археологическите данни потвърждават, че на това място е съществувало римско поселище с култови традиции. Най-старата историческа забележителност датира от 240 година. Това са останки от римска крепост и светилище издигнато в чест на римския император Гордиан III. Върху един от сегментите е запазен четлив надпис на гръцки език известен на историческата ни наука като “Негованският надпис” и е вписан в националния регистър на древните надписи. Надписът е разчетен и регистриран през 1894 г. от Херман Шкорпил. Той гласи: “Издигната за добър спомен на бога статуя, колкото може прелестна, когато бяха консули Сабин за втори път и Венсуто”. Император Гордиан III е прогонил варварите отвъд Дунава и укрепил християнската вяра по нашите земи. Римското светилище е открито в югоизточната част на селото край десния бряг на р. Стари Искър (р. Лесновска). Имало е извор с лековита вода. Запазени са множество предания и легенди за изцеления на болни и недъгави хора.Днес на мястото на римското светилище са изградени два параклиса,носещи името "Рождество Богородично" и "Успение Богородично". В края на XIX в., през 1873 г. една млада жена от Негован сънува християнски храм и лечебен извор до него. Тя припознава местността край селото. Това е било ниско вдлъбнато място на брега на едно езеро. Нивото му е било 5 метра под нивото на брега. Жената е била неподвижна и тежко болна. Вероятно е била парализирана след първото си раждане. По нейно настояване близките ѝ я откарват с волска каруца на посоченото от нея място, което е видяла в съня си. Настоява да започнат да копаят и не след дълго откриват останки от стари зидове на храм, една икона, три черепа на хора, сребърен християнски кръст и О, чудо! – бликва лечебна вода. Пие от водата и измива лицето си с нея. Става от каруцата и сама се прибира до дома си без чужда помощ. Това е Кръстана (1851-1914) от рода на “Чакърските”. По нейна молба близките ѝ построяват малък параклис на това място и възстановяват каптажа на извора. Иконата и кръста са поставени в параклиса, а черепите са откарани в Рилския манастир и погребани там. Това събитие е станало в деня на християнския празник т. н. “Голямата Богородица” или “Успение на Св. Богородица”. През 1990 година нейната правнучка Стоянка Христова поема инициативата за възстановяване на параклиса и със собствени средства и дарения параклиса е съграден отново. През 30-те години на ХХ век друга жена от Негован – Спаса (1876-1956) от рода на “Гърчевите” също сънува зарит християнски храм на брега на езерото в близост до построения параклис от Кръстана. При разкопките е открит каменен кръст. Близките ѝ построяват също малък параклис, наречен от хората “Църквето на баба Спаса” и поставят намерения кръст пред параклиса. До 1950-1955 г. двата параклиса бяха действуващи. На празника “Успение на Св. Богородица” се правеха курбани за здравето на всички жители на селото.
През 1957 г., след създаването на т.н. ТКЗС първият параклис е разрушен и езерото заедно с извора е засипано с боклуци. Днес параклиса е възстановен със средства от местните хора, но на височина 5 метра от предишното му място. Каптажа на водата е безвъзвратно затрупан и все още неоткрит. Втория параклис, “църквето” от 1957 до 1990 г. се използуваше от ТКЗС за склад и дори за обор на телета. Днес този параклис е възстановен на старото си място с дарения от местната фирма “Интериор-И” СД . Двата параклиса са в един общ двор, осветени и действуващи по християнските канони. Построена е и магерница, засадени са много цветя и декоративни храсти. През 1883 г. единадесет будни неговански рода подемат инициативата за построяване на християнска църква и основно училище в с. Негован. Събират пари, докарват с волски каруци дървен материал от Стара планина, прекарват червен камък (пясъчник) от дерета и реките на съседните планински села, докарват негасена вар от Сливница, изкопават варници, докарват пясък от реката край Негован и през 1885 година започват строителството на църквата. От с.Касилаг – Радомирско спазаряват майстора зидар Игнат Петров и всички жители на селото се включват с труда си за построяването на християнския храм. Храма го построяват през пролетта и лятото на 1885 година. От есента на 1885 г. до лятото на 1886 г. храма се изписва изцяло от братя Михаил и Христо Благоеви – майстори зографи от с.Тресонче – Западна Македония. Иконостасът е изработен и резбован с плитка резба и рисуван от майстора-резбар Стойчо Любенов. Иконите са изписани от двама художници зографи - Михаил Блажев от с.Тресонче и Иван Доспевски от гр.Самоков – брат на Станислав Доспевски. Стенописите и декорацията в храма могат да бъдат отнесени към едни от най-интересните образци на късновъзрожденския примитив у нас. Стенописите, дърворезбата и иконописта в църквата са в духа на възрожденската традиция в България. През есента на 1886 г. църквата е завършена и на 8 септември 1886 година е осветена с името на “Свети Николай Мирликийски” от митрополит Партений. От вън на северната стена на църквата върху червения пясъчник е издълбан и разчетен следния надпис: “НАСТОЯЩИТО ЗДАНИЕ БОЖЕСТВЕНИА ХРАМ СВ. НИКОЛА ... ИЗРАБОТ......... ОТ АРХИТЕКТОР АПОСТОЛАНИЙ МАКЕДОНЕ”. За днешните поколения църквата в с. Негован е с висока степен на автентичност и с висока художествена стойност. На 22 май 2003 г. Националния институт за паметници на културата обяви църквата “Св. Николай Мирликийски” в с. Негован за архитектурно-художествен паметник на културата с “национално значение“. През 2003 г. църковния двор е ограден от масивна каменна ограда с декоративни платна със средства дарени от населението и действуващите фирми на територията на селото. През 1885 -1886 г. едновременно с изграждането на църквата е построено и основното училище в с. Негован изцяло с волните пожертвувания и доброволния труд на жителите. За времето си сградата е била масивна, добре осветена и хигиенична сграда с две отделения: голяма стая за учениците и малка стая за учителите. В голямата стая, до построяването на читалищната сграда, са се провеждали всички културно-просветни мероприятия в селото – вечеринки, събрания, забави и други. През 1914 г. в Негован се сформира организация наречена “Желязна ръка” в която са членували предимно каруцари (собственици на каруци теглени от коне или волове). Тази организация е взела участие в построяването на Народния дом в София – сегашната сграда на столичната дирекция на полицията на бул. “Сливница”. По-късно членовете на тази организация са участвали в построяването на църквата “Св. Спас” в София с доброволен труд със собствените си каруци като превозно средство.
Преобладават православните християни.
Народно Читалище "Култура". Фолклорът на шопите е много богат както от към песенното творчество, така и от към народните хора, пословици и поговорки, благословии, клетви, гатанки, наричания, хумор, сатира, драма. За него може много да се говори и не е предмет на настоящата книга. Тук ще споменем за “песните на баба Бона” от Негован, които са записани и съхранени в Националния Фолклорен Институт към БАН. Песните са записани и нотирани от фолклориста Райна Кацарова през 1945 година. Бона е омъжена за Васил Цветанов от род “Бельови”. Родена е през 1871 година и е живяла до дълбока старост. Знаела е наизуст и е пяла над 200 шопски народни песни. Нейния син Стамен Василев Цветанов (1901-1978) е наследил хубавият ѝ глас и е изучил за свещеник. Бил е свещеник в Негованската църква “Св. Никола Мирликийски “ от запопването си до смъртта си. Бона е имала още две дъщери – Траянка (1898-1976) и Гюргелена (1905-1924). Траянка има наследници, а Гюргелена е починала на 19 години неомъжена. Големият син на поп Стамен – Кирил Стаменов Василев е съавтор на историята на Негован.
Ето една от 200-те песни на баба Бона Василева, в която се пее за негованските моми и ергени: Записана е с код В 24552 ИМ-БАН. Песента се е пяла от две моми.
„ Снощи седехме седенкювахме
и си чекахме, мамо, любе да ни дойде.
Нема го, мамо, нема да дойде,
че са го възпрели горнобански моми
тънки и високи жълти кат лимони.
А пък ергени, низки дебели като шебеци.
Нема го мамо да дойде,
че са го възпрели, мамо, Неговански моми,
Неговански моми, писани икони,
а пък ергени, мамо, ментови бонбони.
“
На 8 септември е ежегодният селски събор.
