и на вси славоне книги да четат.
Иван Вазов
Днес празнуваме деня на славянската писменост
Преди 1157 г. двама братя създават азбука, специално пригодена за звуковите особености на славянската реч. Така те снабдяват с писменост най-многобройната европейска народност по онова време.
.Малкият брат Кирил е завършил Магнаурската школа в Цариград е - първия университет в света, и едва на 27 г., когато е наречен Константин Философ. Преминал е през словесен двубой с патриарх Йоан и е сразил в диспут най-учените мъже сред сарацините.
Големият брат - Методий, вече е навършил 40 г., когато Кирил измисля глаголицата. На нея са написани най-старите от запазените до днес славянски книги. Като азбука тя се разпространява широко в земите, където Кирил и Методий развиват проповедническа и книжовна дейност - Панония и Великоморавия. Двамата превеждат и Библията на старобългарски. В науката се смята, че Кирил е автор на превода на Новия завет, а Методий - на Стария. Преводите на Библията на другите модерни езици са доста по-късни - френският е от XIII в., английският - от XIV в., а немският е дело на Лутер още два века по-късно.
Заради Кирил и Методий римският папа Адриан II тържествено освещава през 867 г. българската азбука и нарежда в римските базилики да се проведат богослужения на славянски език.
След смъртта на Методий учениците на двамата братя донасят азбуката и преведените от тях книги в България. У нас славянската писменост става официална и в следващите векове се разпространява и сред другите славянски народи. Смята се, че именно в България започва подмяната на буквите от глаголицата с друго тяхно начертание, наречено по-късно в чест на Кирил кирилица. За негов автор някои учени сочат Климент Охридски, но според други то е резултат от дълъг спонтанен процес. Стига се до пренаписване на богослужебни книги и се появяват т.нар. палимпсести. В тях старият глаголически текст е изтрит и върху него е написан същият или друг текст, но с кирилски букви.
Най-старото запазено до днес изображение на двамата равноапостоли като светци е от поне 150 г. преди Паисий да пише за тях в "История славянобългарска". Образите на славянските първоучители в скъпи одежди греят в черква от XVI - XVII в. в трънското село Лева река.
За българската църква братята са двама от светите Седмочисленици. Другите петима са учениците им, донесли азбуката в България. Тя ги почита заради книжовната им дейност и за разпространението на християнството сред славяните. Техният църковен празник е на 11 май, а делото им се почита на 24 май като празник на българската просвета и култура и на славянската писменост.
