Крали Марко живял в местността Падиш, а сестра му Мара - на връх Марагидик. Те живели в голяма братска обич и съгласие. С една брадва си секли дърва, с едно менче си готвили. Като си насече дърва, Крали Марко хвърля брадвата на сестра си, а като си наготви хвърля и менчето. Веднъж те се надхвърляли с камъни. Крали Марко хвърлил голям камък и по-далеко от сестра си. Където паднал камъкът му, местността се нарича падиш, а кадето паднал на сестра му - Мариният камък.
Сестрата на Крали Марко пазела прохода при върха, наречен на нейно име Мара Гидия, а брат и пазел Троянския проход. Тя сънувала лош сън и повикала брат си да му го съобщи. Когато разправяла съня си, турците нахълтали в Южна България. Крали Марко рипнал и започнал да ги бие. Рътът, наричан сега Турски рът, се облял с кръв и се покрил с трупове, но турците не свършвали, а силите вече отмалели. Тогава Крали Марко, както бил ядосан, захвърлил по турците тежкия си боздуган. Той прелетял над Турски рът и паднал далеч зад него в местността Падиш. Така се образувала Марковата дупка.
Мара имала кози. През месец март тя пуснала козите на паша. Като ги пуснала на Балкана почнал да вали сняг и затрупал козите. С козите имало и ярета. Там където били затрупани козите и ярета и сега има много купчини, прилични на къртичини. До всяка голяма купчина има и малка. Местността се нарича Марините кози.
Крали Марко живял на Юмрукчал (сега наречен връх Ботев). Над юмрушките стени на Малкия Юмрук бил Марковия престол. Крали Марко имал ниви на равните места на Юмрукчакл и Дюзчал. Орал и сял жито на тях. Жънел узрялото жито, връзвал го на едри снопи и ги струпвал на Малкия Кръстец и Големия Кръстец да съхнат. Изсъхналите снопи изгорил на Големия Купен и Малкия Купен. Вършал житото си на Маркови хармани югозападно в подножието на връх Амбарица, на който пък трупал овършаното жито. Вкаменили се снопите, вкаменило се житото, струпано на огромен куп и така се появили споменатите върхове.
База за Годишни Технически Прегледи
