Най-вероятно първите заселници в с. Негован са от XVII век. Началото е поставено от някой си Нягол от Казанлъшко със синовете си, който отваря хан. На местния диалект той бил наричан Него, а не Нягол, а ханът му Негов-хан. От там и намножилата се около него махала била наречена Негованска махала, а в последствие и цялото село приело името Негован.
.
Археологическите данни сочат, че на това място е съществувало римско поселище с култови традиции. Най-старата историческа забележителност в Негован датира от 240 г. от новата ера. Това са останките от римска крепост и светилище, издигнато в чест на римския император Гордиан III. Върху един от каменните сегменти е запазен четлив надпис на гръцки език, известен на историческата ни наука като „Негованският надпис" и е вписан в националния регистър на древните надписи. През 2010 г. един малък каменист връх в Антарктида получава името Неговански камък.
На мястото на древното римско светилище в Негован, в момента е възстановен параклиса край селото и осветен на името на св. Богородица. Всяка година на осми септември - рождеството на Пресвета Богородица, се чества празника на село Негован. Началото си съборът води от 1886 година. На 8 септември 1886 година е осветена новопостроената черква в селото, носеща името на свети Николай Мирликийски. И днес черквата представлява внушителна каменна постройка. Съградена е с доброволния труд и средства от жителите на селото, което тогава е имало 35 фамилни рода. Имената им са изписани в художесвено оформено каре над главния вход под средното кубе на портика. Изографисването е от Михайло Зограф от Дебър. Черквата е осветена от митрополит Партений. В черковния двор има гробове на трима свещенници и паметник на загиналите във войните негованци.