Нови Искър

Сайт на район Нови Искър

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
Грешка
  • Грешка при зареждане на данните.

Чепинският манастир "Свети Пророк Илия"

Чепинският манастир "Свети Пророк Илия" е разположен  край голям карстов извор в планината Рудини, на около 2 км югозападно от с. Чепинци и около 2 км югоизточно от с. Еловдол. До манастира води дълъг около 2 км черен път, като отначало се минава през малко метално мостче, намиращо се в ляво от пътя идващ от село Светля.

.

 

Миналото на манастира не е ясно, липсват каквито и да е сведения за времето на неговото възникване и за по-отколешното му съществуване. Знае се, че през турското робство е бил изцяло разрушен и дълго стоял напуснат, до около Освобождението. Наскоро след това (1892 г.) бива  възстановен от местното население. При идването си тук , Асен Василиев  намерил един камък-пясъчник, на който писало следното: „ктитор поп Ѧнко Анастасиѧ презвит. Еловдолски 12 Април 1892 г. мaис. Наидень”. Обителта е функционира до към първите десетилетия след 1944 г. , след което е изоставена и оставена на произвола. Впоследствие е обявена за паметник на културата с местно значение.

Всяка година на Умни петък (след Великден)  в местността около манастира се провежда събор.

Понастоящем Чепинският манастир е недействащ и се намира в доста окаяно състояние. Чепинският манастир е разположен до тракийската надгробна могила, известна като "Голема могила", на около 2 км от софийското село Чепинци. Манастирът е в непосредствена близост до Околовръстното и е един от малкото манастири в България, които са издигнати в равнинна местност, а не в планина.

История на манастира:Чепинския манастир е посветен на светите Три светители (Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст). Според местните той е построен още от Средновековието. Преданието разказва, че първите монаси са живели в землянки в могилата, а след разкопки на това място, е открита сводеста гробница, която е била използвана от монасите за постница.

През османското робство, Чепинският манастир неведнъж е давал подслон на хайдути, което е било причина за неговото често разрушаване от турците. След обира на турската хазна при Арабаконак и залавянето на Димитър Общи и по-късно на Васил Левски, през 1872г., много от манастирите около София са опожарени заради приютяването на революционни комитети. Чепинската обител е един от тях и от него не остава почти нищо, като оцеляват само каменните му основи и керемидите. При разрушаването на манастира той е обитаван от 24 монаси, някои от които са били изпратени на заточение в Диарбекир, а други успяват да достигнат до манастира "Седемте престола" в Стара планина. Един дървен кръст, забит от местни хора на мястото на манастира, дълго време напомня за неговото съществуване. След Освобождението през 1878г., един от монасите, Найден Кентров, се завърнал от изгнание и заедно с трима свои съмишленици построил чешма с три чучура на мястото на манастира.

Нов Чепински манастир

През 1906г., Чепинския манастир започва да се изгражда наново, на мястото на стария манастир и е посветен на светите Три Светители. Това става по настояване на една стара жена от Чепинци, на която според думите й, често й се явявали три ангела и нямало да я оставят на мира, докато не бъде построен манастир.

Понастоящем Чепинският девически манастир е действащ и освен главната църква, разполага и с два нови параклиса, Св. Петка и Св. Пророк Илия, стените на които са изцяло изрисувани, и нова жилищна постройка, построени през 1993г. Част от комплексът е и малка схлупена постройка от 1906г., известна като Шатовското църкве.

Близо до Чепинския манастир се намира тракийската надгробна могила, известна като "Голема могила".

Днешният манастирски комплекс включва църква  и две-три порутени жилищни и стопански сгради. Манастирският храм “Св. Петка” представлява еднокорабна, едноапсидна, с две конхи черква, с размери 9,50 х 6,90 м. Тя е изградена върху основите на по-стар храм. Към външната страна на източната ѝ стена, която може би е от първоначалния градеж ,са  иззидани два здрави контрафорса, разположени радиално. Мазилката отвътре не позволява да се разбери дали под нея има следи от стари стенописи.

Иконостасът е от последното възстановяване, а иконите, които сега са неизвестно къде, са дело на Лазар Петров от Дупница, рисувани са през 1894 г.Непосредствено до североизточния ъгъл на църквата има аязмо.

Използвана литература:
1. Василиев, Асен-Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проучвания,т.IV,1950 г.,стр.732. Митова-Джонова, Д. Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г.,стр.174

Последно променен на Сряда, 04 Септември 2013 14:49  

Вертеринарна клиника Нови Искър

Ветеринарен кабинет
Нови Искър

-  Лечение
-  Профилактика
-  Микрочипиране
-  Подстригване

GSM: 0899 831 916

.
Продължава...

 

В момента има 30 посетителя в сайта

 

Tyxo.bg counter


Сайт на с. Доброславци