В региона на София е съсредоточен най-големият брой манастири в България. В християнската топография по българските земи, днешна София и околностите и заемат значимо място още от времето на римския император Константин Велики през 4в. През 13в. са създадени повечето от манастирите в Софийско и се поставя началото на грандиозния манастирски комплекс Мала или Софийска Света Гора, в който се свързват 14 манастира по протежението на Витоша и съседните и планини.

 Из планините около София са разположени главните културно-исторически обители, много от които съществуват и днес. Това са Драгалевски манастир "Св. Богородица Витошка", Кладнишки манастир „Св. Николай” , Кокалянски манастир "Св. Архангел Михаил", Германски манастир "Св. Иван Рилски", Горнобански манастир "Св. Св. Кирил и Методий" и много други. В планинските и предпланинските райони около София също са разположени много манастири - около Перник и Радомир - Земенски манастир "Св. Йоан Богослов", Пещерски манастир "Св. Николай"; около Брезник - Билински манастир "Св. Архангел Михаил", Гигински манастир "Св. Св. Козма и Дамян"; около Трън - Неделишки манастир "Св. Атанасий", Трънски манастир "Св. Архангел Михаил"; окло Годеч - Разбоишки манастир "Въведение Богородично", Букоровски манастир "Св. Георги Победоносец", Годечки манастир "Свети Дух". Тези манастири, разположени на югозапад от София в Конявската планина и Голо бърдо и на северозапад във Вискяр планина, Бурел и Чепън са в тясна духовна връзка със Софийските манастири.