Район „Нови Искър” е най-големият по територия измежду 24-те столични района. Той е разположен върху територия с площ от 220 кв. км. Обработваемата земя  в района е 150 000 дка, нивите - 78 532 дка, естествените ливади – 8769 дка, пасищата – 10 040 дка, а горският фонд – 74 266 дка.

  Столичният район "Нови Искър" се намира на южния склон на Софийска Стара планина, в началото на Искърското дефиле. Той включва град Нови Искър с  5-те му квартала Славовци, Кумарица,  Курило, Изгрев и Гниляне, както и 12 на брой села: Балша, Войняговци, Доброславци, Житен, Кубратово, Кътина, Локорско, Мировяне, Негован, Подгумер, Световрачене и Чепинци.
  Всички тези селища имат своя история и историческо наследство. Имената им се губят далеч в древността и повечето от тях имат славянски корени. За кварталите Кумарица и Славовци се  за пръв път в една стара легенда, според която едни от първите заселници са били славяни. Един керван се движел по римския път за Сердика. Керванът бил воден от старейшината Кумарич, който вече стар и болен починал тук. Племенният съвет го погребал с почести и решил да остане и построи, което впоследствие е наречено Кумарица. Според преданията, името на квартал Славовци е останало от друг славянски род, който се заселил недалеч от Кумарица и основал селище, което получило името си от племенния вожд Словутич. Курило и  пък са едни от най - старите селища в началото на Искърския пролом, за което говорят множеството намерени предмети и исторически паметници. 
  По време на Възраждането местното население не изостава от общия реформаторски дух. Кумаричани с цената на много злато измолили решение за построяването на църква. Хора от селищата помогнали и за построяването и изографисването на Курилския манастир. В началото на 19-и век там било открито килийно училище, а по - късно такова възникнало и в Кумарица. 
  В началото на 20-и век, с построяването на много фабрики и заводи Курило започва да се развива като промишлено селище. За това спомагат също така и стратегическото му местоположение, наличието на работна ръка и близостта до важна железопътна артерия. Всички тези фактори допринасят за разрастване на отделните селища и през 1974 г. те са обединени в нов град, част от Столичната община, на който е дадено името Нови Искър.