Бойко Методиев Борисов е роден на 13 юни 1959 година в село (от 1969 година град, а от 1979 година район на София) Банкя. Баща му, Методи Борисов, e служител на Софийско градско управление - МВР, а майка му, Венета Борисова, е начална учителка в Банкя[1]. Сестра му, Красимира Иванова, родена през 1956 година, е лекар-педиатър в III АГ-болница, Княжево.

Бойко Борисов завършва средно образование в Банкя. Редовната си военна служба отбива в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 година. През 1977 година кандидатства във Висшата специална школа на МВР в Симеоново, факултет „Държавна сигурност“, но e пренасочен и приет в трети факултет „Противопожарна охрана“ с оглед миналото на дядо му, който е разстрелян от комунистите през 1944 година. Според Бойко Борисов по силата на вътрешните правила на МВР тогава той, както и всички останали курсанти в Симеоново, е приет в БКП. През 1982 година Борисов се дипломира като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин лейтенант.

След 1978 година Бойко Борисов е активен състезател по карате (притежава 7-ми дан, черен пояс). Той е председател на българската „Федерация карате“, дългогодишен треньор на националния отбор на България по карате, както и международен съдия по карате

През 1982 година инж. Бойко Борисов постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). По време на т.нар. „Голяма екскурзия“ е назначен през лятото на 1989 година за командир на батальон за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибирането на реколтата в Дулово и Каолиново след масовите изселвания на местните жители в Турция.

От 1985 до 1990 година инж. Бойко Борисов е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Защитава пред ВАК дисертация по темата „Психо-физическата подготовка на оперативния състав“ и с диплома № 20109 от 08 май 1990 година му е присъдена научната степен „кандидат на науките“ (равностойна на „доктор“). Последната му длъжност във ВИПОНД е завеждащ катедра. През 1990 година напуска системата на МВР със звание майор от запаса.

На 13 септември 1991 година Бойко Борисов основава фирмата „Ипон-1“ ООД, която осигурява охраната на видни личности като Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и президента на Международния Олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч. „Ипон-1“ е сред най-големите охранителни фирми в страната, членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. През 1992 година Борисов създава „Ипон-2“ ООД и след това „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. Отрича през този период да е имал връзки с мафията, преди да стане главен секретар на МВР. След назначаването му на държавен пост през 2001 г. се оттеггля от бизнеса.

На 1 септември 2001 година с указ на Президента на република България Петър Стоянов Бойко Борисов е назначен на длъжност Главен секретар на МВР и е повишен в звание „полковник“ от МВР.

След встъпването си в длъжност Бойко Борисов дарява безвъзмездно месечната си заплата и парите за вещево доволствие на децата на загиналите служители от МВР при изпълнение на служебните си задължения.

В началото на 2002 година с президентски указ му е присвоено званието „генерал-майор“, а през 2004 година с указ на Президента Георги Първанов е удостоен със званието „генерал-лейтенант“.

По покани на специалните служби ген. Борисов посещава САЩ, Руската федерация, Кралство Великобритания, Кралство Испания, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Нидерландия - централата на Европол, Румъния - Специалната работна група по наркотрафик, Гърция и Турция, което спомага за доброто взаимодействие в реализирането на съвместни операции по разкриването на престъпления, свързани с трафика на хора и МПС, наркотици, незаконни печатници и разпространители на фалшифицирани парични знаци и кредитни карти, контрабанда и др.

На Парламентарните избори в България 2005 ген. Бойко Борисов е кандидат за народен представител в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на Национално движение Симеон Втори. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 63 депутати в 40 Народно събрание, сред които и Бойко Борисов. Той обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, което напуска на 19 септември 2005 година след конфликт с тогавашния вътрешен министър Румен Петков.

При напускането на МВР през 2005 година той е генерал-лейтенант о.р. инж. д-р Бойко Борисов.

През октомври 2005 година Бойко Борисов участва като независим кандидат в частичните кметски избори в София, стига до балотаж (срещу Татяна Дончева от БСП) и е избран с убедително мнозинство (68,5%). Полага клетва като столичен кмет на 10 ноември 2005 година.

В началото на април 2006 година е учредено сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), в което Бойко Борисов официално не участва, но което е свързано с близки до него хора и чрез което той изказва намерения евентуално да се яви на избори, когато сдружението се превърне в партия. На 3 декември същата година е създадена партия ГЕРБ, която е оглавена от близкия до него Цветан Цветанов, работил като негов заместник в системата на МВР, а после — в Столичната община , (съществува ограничение в Закона за местното самоуправление, чл. 41, ал. 1., според който кметовете не могат да бъдат ръководители на политически партии), но в обществото Борисов става известен като „неформален лидер“ на партия ГЕРБ. На 10 януари 2010 година Редовното отчетно-изборно делегатско Национално събрание на ПП ГЕРБ избира Бойко Борисов за председател на партията, а Цветан Цветанов поема новосъздадения пост заместник-председател.

В редовните избори за местна власт на 28 октомври 2007 година Бойко Борисов печели на първи тур (с 53,58%) четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ). Кандидатите на партия ГЕРБ също печелят мнозинство в Столичния общински съвет.

На 7 юни 2009 година ГЕРБ печелят в изборите за членове на Европейския парламент с 24.36% от гласовете срещу 18.5% за Коалиция за България, оглавявана от Българската социалистическа партия. Според ЦИК избирателната активност за страната е 37,49% .

Управляващата т. нар. „Тройна коалиция“ (БСП, ДПС, НДСВ) прави всичко възможно, за да се задържи на власт и да спре възхода на партия ГЕРБ:

Създават се затруднения при сметосъбирането в столицата от Софийската община, управлявана от неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, след което се сформира предизборен „Национален кризисен щаб“ за боклука — впоследствие обявен за незаконен от Върховния административен съд.
Определя се дата за парламентарните избори в средата на лятото, 5 юли, когато голяма част от населението ползва годишната си отпуска, та пред урните да се явят главно пенсионери, малограмотни и социално слаби граждани, предимно от ромски произход. Татяна Дончева, член на ВС на БСП: „Ние имаме много висок процент избиратели над 60-годишна възраст и с основно образование“.
За вота в Турция са открити 123 изборни бюра, двойно повече спрямо 2005 година. В САЩ са открити само 15 изборни бюра.
Чрез листовки и СМС-си се разпространява фалшивата информация, че Централната избирателна комисия премества датата на изборите с един ден напред, с което се объркват и демотивират избирателите. „Мистериозни съобщения хвърлиха в смут жителите на няколко столични квартала. В бележките се твърди, че датата на изборите се променя. Десетки софиянци се обадиха в редакцията на „По света и у нас“ с въпроса дали наистина изборите са на 4 юли, както се твърди в бележките“.
На 5 юли 2009 година ГЕРБ печелят парламентарните избори с 39.72% от гласовете, повече от два пъти от резултатите на Коалиция за България (17.7%). Според ЦИК избирателната активност за страната е 60,2%. За ГЕРБ дават подкрепата си близо 1,7 млн. български граждани, което осигурява 116 (от 240) мандата в Народното събрание .

По повод на изборната победа над БСП Бойко Борисов заявява:

„ 1944-та година дядо ми са го убили като куче на 16 септември и днес, когато ги детронирам, го посвещавам на него “

На 27 юли 2009 година Народното събрание със 162 гласа „за“, 77 „против“ и 1 „въздържал се“ избира Бойко Борисов за министър-председател в 87-то поред в историята на България правителство, излъчено от Политическа партия ГЕРБ.

При встъпването си в длъжност новото правителство заварва бюджетен дефицит от 564,3 млн. лв., който до септември е намален до 62,3 млн. лв.

На 9 септември 2009 година премиерът Бойко Борисов, начело на правителствена делегация, заминава на първо работно посещение в Брюксел, за да се срещне с директора на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер, а също с председателя на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс и с председателя на групата на ЕНП в Европейския парламент (ЕП) Жозеф Дол[30]. По време на посещението са отблокирани 109 млн. евро по програма САПАРД, тъй като на 23 юли 2008 Европейската Комисия е спряла междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на тогавашните власти за борба с корупцията. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и Бойко Борисов заявяват, че са се споразумели комисията да подкрепи българското искане за допълнителни 300 млн. евро за справяне с последиците от затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй. На 27 октомври 2009 това искане е удовлетворено.

На 18 ноември 2009 Европейската комисия размразява плащания по програма ФАР за близо 82,6 млн. евро. Решението е „резултат от усилията, положени от българските власти, в тясното сътрудничество с ЕК, за изваждане на минали нарушения и предложените действия за корекция

Кметовете на София