Христо Попов е роден на 30 декември (18 декември стар стил) 1858 г. в Шумен. През 1875-1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург.На 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк.

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 1-ви пехотен софийски полк, с който участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълабово възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боя при Гургулят.

През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг. През 1889 г. се уволнява от армията като майор.

След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия, като от 1899 до 1901 е кмет на София. Участва в Балканската война, а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран през 1924.

През  мандата на Христо Попов е въведено електрическото осветление в София , потегля и първият трамвай. Създаден е и  е одобрен гербът на столицата .  X. Попов участва в инициативния комитет за построяването на памет­ника на Цар Освободител. Открива се градска общинска болница и се въвежда безплатна медицинска помощ за бедните софийски граждани.

Подполковник Христо Попов умира на 28 октомври 1951 година в София.

Кметовете на София