Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот, в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов, генералът Георги Вазов и политикът Борис Вазов.

След като завършва шести гимназиален клас през 1886 г. Владимир Вазов постъпва във Военното училище в София, завършва през 1888 г. на 27 април в осмия випуск .Произведен е в чин подпоручик и зачислен към 5-ти артилерийски полк в Шумен.

На 18 май 1890 г. e произведен в чин поручик, две години по-късно повишава квалификацията си в Есен, Германия и на 2 август 1894 в чин капитан. През 1896 г. е преместен в 4-ти артилерийски полк в София. През 1902-1903 г. е в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия. На 31 декември 1906 година е произведен в чин подполковник.

През 1900 година Владимир Вазов служи като командир на батарея в 4-ти артилерийски полк, а през 1909 г. е и началник на отдел в същия полк, като достига до длъжността командир на бригада. При избора на скорострелни оръдия за българската артилерия през 1904 г. е избран за член на специалната комисия, която прави сравнителни изпитания в Германия и Франция.

На 17 февруари 1906 г. със заповед на военния министър генерал Михаил Савов се създава специална Артилерийска школа, на която подполковник Вазов е назначен за помощник-началник. На 12 април 1912 г. е произведен в чин полковник.

През Балканската война (1912 - 1913) полковник Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия. На 5 октомври цар Фердинанд с манифест обявява войната с Турция и в този момент под командването на Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и войници.

На 9 октомври участва в боя при Гечкинли, в който българите удържат победа въпреки съотношението 2,5:1 в полза на турската армия. На 17 и 18 октомври участва в боевете при овладяването на Люлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември.

През Балканската война (1912 - 1913) полковник Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия. На 5 октомври цар Фердинанд с манифест обявява войната с Турция и в този момент под командването на Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и войници.

На 9 октомври участва в боя при Гечкинли, в който българите удържат победа въпреки съотношението 2,5:1 в полза на турската армия. На 17 и 18 октомври участва в боевете при овладяването на Люлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември.

Най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война (1915 - 1918). На 1 март 1917 г. е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия. Дивизията още от 1916 г. под командването на генерал-майор Стефан Нерезов заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро.

Още с назначаването си той обхожда цялата позиция и дава наставления за укрепването и?. Под негово ръководство се създава дълбокоешелониран район за отбрана. Благодарение на обширните си познания по фортификация, както и на влиянието на генерал Георги Вазов, той отдава изключително значение на укрепването на позицията.

Тези усилия на полковник Вазов не са напразни. В рамките на четири дни (22-26 април 1917) 86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват над 100 000 снаряда без особен ефект. Вражеските части дават над 1000 жертви и множество пленници. След атаките на 8 и 9 май само 34-и троянски пехотен полк погребва повече от 2250 вражески войници и 40 офицери. На 20 май 1917 г. Вазов е произведен в чин генерал-майор.

През лятото на 1918 г. Дойранският укрепен район е съставен от четири разположени в дълбочина позиции и е още по-добре укрепен поради факта, че преодоляването му открива най-прекия възможен път към долината на р. Вардар - една изключително стратегическа позиция.

Боевете, които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 г., са още известни като Дойранската епопея. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно.

На 16 септември Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. По късно същия ден противникът започва усилена артилерийска стрелба, която на 17 септември преминава в артилерийска подготовка за атака. На следващия ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противникът бива изтласкан, като дава над 10 000 жертви.

На 29 септември 1918 г. идва Солунското примирие, армията е демобилизирана и генерал Вазов е назначен за началник на плевенската 9-а дивизионна област в Пловдив. През 1919 г. е назначен за началник на 2-ра военно-инспекционна област в Пловдив, а от август с.г. е инспектор на артилерията в Министерството на войната.

След войната се демобилизира и бива назначен за началник на армейска област, а за кратко време сред това е инспектор на артилерията.

На 24 февруари 1920 г. генерал-лейтенант Владимир Вазов преминава в запаса и става първият председател на новоучредения Съюз на запасните офицери (1920-1921, 1924-1930). През октомври 1923 година е избран в ръководството на комитет "Народна признателност", чиято цел е подпомагане на жертвите на "комунистическия метеж" от септември същата година[1].

През 1926 г. става кмет на София. По време на неговото управление до 1932 г. е реорганизирана пожарната, изградени са рилският и витошкият водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт. София става една от най-зелените столици в Европа.

Сред най-интересните моменти от живота на Владимир Вазов е посещението в Англия през 1936 г. Организацията Британски легион чества победата на английската армия през Първата световна война. Като джентълмени английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Посрещат го с уважение и най-големи почести, израз на което е свалянето на знамената в негова чест. Председателят на Британския легион казва в речта си: „Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в нашата история.“

Генерал-лейтенант Владимир Вазов прекарва последните години от живота си в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г.

Владимир Вазов е женен за Мара Горанова, от която има 3-ма синове. Първите двама са кръстени на братята му Георги (по-късно химик) и Иван (адвокат), а третия носи неговото име Владимир и продължава офицерското поприще на баща си.

. . .
Владимир Вазов е кмет на столицата  цели 6 години от 7 април 1926 до 14 март 1932 година.  С избирането  му  на кметския пост започва един нов етап от разви­тието на Столичната община. Той се характеризира с прагматично управле­ние на общинските служби и подобряване на финансовото им състояние, ко­ето довежда до безспорни резултати във всички области от живота на столи­цата. За това допринасят и личните качества на В. Вазов  -  предприемчивост, всеотдайност и организационен талант, доказали го по време на Първата световна война и като талантлив военачалник. През 6-те години на неговото управление започва осъществяването на най-големите начинания на Столичната община — изграждането на водо­провода „Рила - София", замислен в началото на 20-те години и окончателно завършен през 1933 г. Построяват се водноелектрическите централи при с. Курило и с. Симеоново . Значително се подобрява уличното осветление на града. Прокарани са 22 км нови трамвайни линии и са доставени 40 нови мо­триси и ремаркета. Урежда се обезщетението, което Столичната община дъл­жи на белгийското д-во за експроприацията на трамвайната служба по вре­ме на войната. Подменят се повечето от дървените мостове на Перловската и Владайската река с железобетонни. Открива се Народната баня  при Централната минерална баня и квартална баня в „Три кладенци".  Създава се бюро за социални грижи, което организира безплатни медицин­ски и други грижи за крайно бедните софийски жители. Започва строеж на новата кланица. Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив. През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отли­чаване на българи и чужденци с особени заслуги към София и нейните жители. От 14 март 1932 г. до февруари 1933 г. Столичната община се управ­лява от седемчленна комисия. Със заповед на министъра на вътрешните ра­боти за неин председател е назначен Боян Начов.

Виж още: Кметовете на София