Иван Славейков е роден на 29 октомври (17 октомври стар стил) 1853 в Трявна. Той е син на просветния деец Петко Славейков и по-голям брат на Христо Славейков и Пенчо Славейков. Известно време учи в английски колеж в Малта, а от 1865 до 1871 - в Роберт колеж в Цариград. След това е учител във Враца (1872-1875) и Стара Загора (1876), преподава френски език в Роберт колеж (1876-1878)

Непосредствено след Освобождението Иван Славейков заема няколко административни длъжности, след това отново е учител - в Пловдив (1881-1884), София (1885-1886), Враца (1887-1888) и отново в София (1889-1900). От 1884 е действителен член на Българското книжовно дружество, а от 1898 до 1900 е председател на неговия Историко-филологически клон. Активен участник в Демократическата партия, Славейков е кмет на София (1885-1886) и народен представител (1886-1901). През последните седмици от живота си е просветен министър в правителството на Петко Каравелов.

Иван Славейков умира на 7 май (24 април стар стил) 1901 в София.