Иван Хаджиенов е роден през 1843 г. в Казанлък. През 1848 г. родителите му умират и през 1854 г. е изпратен в Букурещ, където е отгледан от чичо си Стефан Хаджиенов, заможен търговец и собственик на недвижими имоти. По това време там живее и неговия първи братовчед Иван Адженов, бъдещ революционер и журналист, също останал сирак и отгледан от чичо си.

Хаджиенов работи за френски строителни фирми в Румъния и Франция, а след Освобождението се връща в България, където се включва в дейността на Консервативната партия. По време на Режима на пълномощията става кмет на София (1881-1883). По време на мандата му се увеличават местните данъци, разширена е водопроводната мрежа на града и започва подготовка за изграждането на Борисовата градина. Хаджиенов е обвиняван за получените от него общински поръчки за доставка на дървета за градината, както и за това, че с политически протекции е получавал необезпечени кредити от Българска народна банка.

През следващите години Иван Хаджиенов участва в различни предприятия, като Балканска копринена фабрика, първата фабрика за копринен текстил в България, и строителството на железопътната линия София - Мездра - Враца, завършило през 1897 г.Поради този строеж е единствениян български депутат, който напуска VII ОНС, тъй като поема държавна поръчка. През 1903 г. представляваната от Хаджиенов фирма Рот печели търг за голяма доставка на оръжие за Българската армия, въпреки значително по-високата цена, която иска. Това предизвиква шумен скандал и парламентарно и съдебно разследване, при което Хаджиенов заминава за Румъния.

През 1917 г. Хаджиенов прави дарение от 1 милион лева, които трябва да се използват за основаването на Занаятчийско училище в Казанлък. То е открито през 1925 г. и днес се нарича Професионална гимназия „Иван Хаджиенов“.

Иван Хаджиенов умира на 21 януари 1923 г.