Трайкович е роден около 1817 година в големия български македонски град Велес, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Семейството му се преселва в София, където Трайкович започва да работи като слуга при хаджи Коце (бащата на Йорданка Филаретова), а по-късно се захваща и с търговия. Жени се за една от дъщерите на хаджи Коце, а след смъртта и? за вдовицата на Ташо Анастасов. Постепенно забогатява, става част от българския софийски елит и влиза в Софийската община. Държи хан недалеч от църквата "Света Наделя".

Трайкович участва в българската църковна борба срещу другата софийската партия, начело с Мано Стоянов, подкрепяща гръцкия владика. Трайкович подпомага издаването на различни книги, издържа Девическото училище в София и построява в 1860 година новата му сграда, наречена на ктитора си Трайковото училище.[1] Като един от видните софийски граждани Трайкович, заедно с Николай Павлович основава в София революционен комитет, поддържащ връзки със Свищовския комитет. В 1867 година след разкрития Трайкович е арестуван, но след няколко месеца и със застъпничеството на чуждите консули в София е освободен. Трайкович продължава да се занимава с революционна дейност и става доверено лице на Васил Левски в Софийско. След Арабаконашкия обир е включен от властите в комисията по разследването му и това кара Левски да го обвини в предателство. По-късно обвиненията се оказват неоснователни. В 1876 година след Априлското въстание ханът му е опожарен от турците. При избухването на Руско-турската война в 1877 година Трайкович е осъден на заточение, но стига само до Цариград, където остава. След подписването на Санстефанския мир е освободен и се връща в София.

През септември 1879 година става кмет на София, но не успява да завърши мандата си поради смъртта си през юни 1880 г. По време на кметуването му е приет първият цялостен регулационен план на града, открита е Първа софийска девическа гимназия и са павирани главните софийски улици. Виж още: Кметовете на София