На 25 януари християнската църква почита паметта на Григорий Богослов или Григорий Назиански, християнски светец, един от отците на църквата, сподвижник на Василий Велики. Св. Григорий Богослов бил роден около 330 г. в Арианз при гр. Назианз, Кападокийска област (Мала Азия) в семейство на благочестиви християни. Баща му - епископ Григорий Назиански, осъществил първоначалното християнско възпитание на своя син.

Св. Григорий се образовал в най-добрите школи на своето време в Кесария Кападокийска, Кесария Палестинска, Александрия. През 349 г. отишъл в Атина, където изучавал риторика. Там срещнал св. Василий Велики и както те самите казвали за себе си, “с единомислие ходихме в Божия дом”. Докато е в Атина се запознава и с Юлиан, който по-късно става император Юлиян Отстъпник. През 361 г.
Григорий се връща в Назианз и е ръкоположен за презвитер (старейшина или свещеник) на града. Той прекарва известно време в аскетизъм в пустинята заедно с Василий, но по-късно се връща, за да се грижи за християнските общини в Назианз. След смъртта на баща му през 374 г. св. Григорий се оттегля в манастира “Св. Текла” в Селевкия Исаврийска. През 378 г. Антиохийският събор кани Григорий да стане архиепископ на Константинопол, където предишният архиепископ е починал неотдавна, и да се притече на помощ в борбата с арианството, да заздрави църковните дела в столицата.
По същото време в града има много ариани. Св. Григорий се явил в Цариград като помощник на народа и защитник на словото и започва ревностно да проповядва. Там обаче не намерил нито един православен храм – всички били заграбени от еретиците ариани. Наложило се да извърши божествена служба в бедна къща. Така възникнал храмът “Анастасия-Възкресение”, в който той произнесъл знаменитите слова на богословието и възкресил православието в Цариград.
През 379 година, в нощта преди Великден, тълпа от въоръжени еретици внезапно нахлули в църквата по време на литургия, ранили Григорий и убили другия епископ. Григорий Богослов свиква и председателства през 381 г. Втори вселенски събор срещу еретиците. Той е автор на "Слова за богословите", на духовни стихове и на множество послания. Оказал е огромно влияние на следващите църковни писатели. Григорий е един от създателите на учението за богочовешката природа на Исус Христос.
В своята теология Григорий изтъква, че Исус не престава да е Бог, когато става човек и не губи божествената си природа, когато взима човешка природа. Освен това Григорий твърди, че Христос е напълно човек, с човешка душа. Наречен е Богослов заради изключителните му заслуги в изясняването на догмата за света Троица. Изборът му за Константинополски архиепископ е оспорен от някои египетски епископи. За да запази мира в църквата, св.
Григорий доброволно се отказва от тази длъжност и през 383 г. се оттегля в бащиното си имение, където се отдава на литературно-богословски и поетически занимания. След смъртта си през 390 г. св. Григорий е погребан в Назианз. Неговите мощи са пренесени в Константинопол през 950 г. в църквата на Светите апостоли.
Част от мощите му са взети от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход и отнесени в Рим. На 27 ноември 2004 г. те са върнати (заедно с мощите на св. Йоан Златоуст) в Истанбул от папа Йоан-Павел Втори, макар че Ватиканът задържа малка част от тях. Тези мощи сега се съхраняват в седалището на Вселенската патриаршия - патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в квартала „Фенер“ в Цариград.
Съчиненията на св. Григорий Богослов се ползват с голямо уважение и авторитет в целия християнски свят. Св. Григорий се изявява като църковен писател и богослов в своите “Пет слова за богословието”, където вдъхновено разкрива истината за троичността на Бога, оборвайки лъжеученията на еретиците.
Той притежава и богат поетически дар, изразен в неговите стихотворения с догматическо, нравствено, историческо и автобиографично съдържание. Запазени са и 243 писма, в някои от които светителят отново засяга дълбоки догматични въпроси. Свети Григорий Богослов бил любимец на св. Константин-Кирил Философ, който изучавал неговите произведения и написал похвала в негова чест.
На 30 януари почитаме паметта на свети Три светители, покровители на богословието - трима от най-достойните епископи на църквата, допринесли както за нейното благоустрояване, така и за утвърждаване на вероучението й. Двама от тях – св. Василий Велики (поч. 379 г.) и св. Григорий Богослов (поч. 390 г.), принадлежат към плеядата на кападокийските отци, завещали на поколенията безценно писмено наследство.
Третият – свети Йоан Златоуст (поч. 407 г.), бил епископ на Константинопол. Всеки един от тях има свой ден в църковния календар. Причината да се установи празникът свети Три светители е бурен спор, възникнал през 11-и век по въпроса кой от тримата е по-достоен и има по-голям принос за утвърждаването на християнската вяра. Дебатиращите се разделили на “василиани”, “григориани” и “йоанити”. Според преданието тримата светители се явили на епископа на град Евхаита – Йоан (1095), и му казали, че пред Бога и тримата са равни по своя принос.
Ето откъс от словото на св. Йоан Златоуст за любовта към ближния: “Дето има любов, там има и Божие благословение, а дето няма, там е греховен мрак, там е жилище на злобните бесове. Любовта е най-надеждното средство за спасението на душата. Ако ние като немощни не можем дълго да постим, да се молим или да извършваме други подвизи на добродетелите, то нека възпълним това с любов… Няма нищо по-драгоценно от любовта нито на небето, нито на земята!”
Светите Три светители са патрони на Чепинския манастир, намиращ се на североизток от София в близост до село Чепинци, днес квартал на столицата.
Св. свещеномъченик Иполит, папа Римски. Св. благоверен цар Петър Български. Св. преподобни Сергий Къпински. Св. мъченик Димитрий Сливенски