Днешният столичен район “Нови Искър” е част от неповторимото по красота Искърско дефиле, възхитило някога и патриарха на българската литература Иван Вазов.
Селищата, влизащи в състава на днешен Нови Искър са възникнали върху дъното на голямо езеро, което се е намирало върху Софийското поле. Историческите извори, намерени тук, показват, че 5000 години преди н. е., тук е имало живот, за което свидетелстват откритите тракийски селищни могили в селата Негован, Световрачане и Чепинци.

Исторически следи тук са оставили римляните. Главният път - Трояновият(датиран от I и II век от н. е.), е минавал в подножието на тази част от Стара планина.
В турските данъчни регистри пък от началото на 15-и век, голяма част от селищата на днешен Нови Искър, фигурират с днешните си имена, което е неоспоримо доказателство, че са съществували и по време на Второто българско царство.

  История на селищата в района
  Имената на кварталите са със славянски произход, за което свидетелства една легенда, според която – един керван се движел по стария римски път по посока главния град в Софийското поле – Сердика. Керванът бил воден от своя старейшин – Кумарич. Той бил много болен и починал. Неговият заместник взел решение да установи племето си на територията, в чиито недра предал Богу дух техният водач. Така било създадено ново селище, наречено Кумарица. В близост до него се заселил друг славянски род. Името на неговия водач било Славе, от което произлиза и името на квартала – Славовци.
  Най-много исторически сведения намираме за кв. Курило, който до 19-и век е бил известен като с. Скрино. Историята на неговото преименуване е следната - на път за Одрин, армията на руския генерал Дибич преминава през село Скрино. Тук генералът оставя началник - щаба си, генерал Курило, който по време на престоя си, изгражда постройки, които преди да си замине оставя на местните жители. В знак на благодарност, те преименуват селото си от Скрино на с.Курило.
  Името на кв. Гниляне пък е известно от един султански ферман, датиран от 23 април 1500 година. При направените разкопки на селищната могила Окол глава, са открити костни идоли и глинени съдове от керамика, изящно изрисувани. Археолозите твърдят, че находката е от 1900 – 3000 години преди н. е. Според историците тук са живеели тракийски племена.
 
  Паметници на културата в района на Нови Искър
  Днешен Нови Искър е богат на паметници на културата. Пет от тях са с категория „национално значение”. Архитектурен и художествен паметник на културата са манастирът „Св. Димитър” в с. Подгумер, църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Негован, църквата „Св. Димитър” в с. Подгумер, църквата „Св. Николай” в кв. "Кумарица", църквата „Св. Рождество Богородично” в с. Житен, стенописите на църквата „Св. Петка” в с. Балша(на снимката).
Манастирската църква „Св. Иван Рилски” и „Св. Йоан Кръстител” в кв. "Курило" са обявени за народна старина. Интересно е, че в Курилския манастир е живял и служил Св. Йоан Рилски, който народът нарича Св. Иван Рилски. В манастира е работила и една от най-големите български църковни печатници „Бял кръст”. От тук се разпространявала християнска литература за Румъния и Русия.
  Сред светините е и Подгумерският манастир „Свети вмч Димитър”, който днес обаче не функционира. Неговата история започва през 11-и век. Археолозите смятат, че на мястото на днешната църква е имало християнски некропол. Манастирът многократно е разрушаван и възстановяван. Той е изграден изцяло в традициите на възрожденската архитектура
  Друг паметник, който е в много добро състояние е църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Негован. Тя е построена през  1886 г. от майстор Игнат Петров от с. Касилак, Радомирско. Иконостасът е дело на майстора-резбар Стойчо Любенов, а иконите са от майстор Михаил Блажев от с. Тресонче и Иван Доспевски – брат на известния наш сънародник Станислав Доспевски от Самоков. Стенописите и декорацията на църквата са образци от късновъзрожденския период. Този паметник на културата възпитава младото поколение в любов към християнското учение и предизвиква възхищение от майсторите-строители и зографи.
  Църквата „Св. Петка” в с. Войняговци е каменна, вкопана в земята. Тя е построена преди Освобождението от турско робство, а днес стенописите й се нуждаят от реставрация.
Марковата къща в с. Доброславци пък е една от малкото запазени къщи в района на Нови Искър, построени изцяло във възрожденски стил. За съжаление, днешното състояние на къщата е повече от окаяно.
  С над 130-годишна история са и стенописите в църквата „Св. Троица” в с. Мировяне. В списъка на Националния институт за паметниците на културата, като художествени паметници на културата са вписани и манастирът „Св. Три светители” в с. Чепинци и църквата „Всех светих”.