Празникът се чества и на изток, и на запад като знак, потвърждение, доказателство за човешката природа на Исус Христос

Днес е църковен празника и на църквата в кв. Курило. В чест на Христовата майка в двора на църквата се събират много богомолци и се дава курбан. Свещенника на енорията  Отец Георги извършва богослужение в чест на празника.

Един от най-големите християнски празници е 15 август. На Изток той се нарича Успение Богородично, а на Запад - Възнесение с тяло на Дева Мария.
Общото между двата начина на честване на празника е, че Успение Богородично е изключителен знак, потвърждение, доказателство за човешката природа на Исус Христос.

Празникът е известен още като Голяма Богородица. Отслужва се тържествена Света литургия в прослава на Божията Майка - покровителка на майчинството. Имен ден празнуват всички с името Мария, Мика, Мара, Маша, Мариан, Мариана, Марин, Марина, Панайот.

Пресветата Дева се почита като покровителка на майчинството, брака и семейното огнище. На много места българите отбелязват Успение Богородично като един от празниците, посветени на новата реколта - с голям курбан, общ за цялото село.

Днес е празникът на Троянския манастир "Успение Богородично", където особена почит се отдава на смятаната за чудотворна икона "Св. Богородица Триръка" (Троеручица).

Манастирът посреща днес хиляди поклонници и гости. Хиляди отиват на празника и в Рилският манастир, и в Бачковския манастир.

Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. За него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.

Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602).

От далечни времена празникът се предшества от 15-дневен пост.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Моля, влезте в профила си или се регистрирайте за да добавите коментар