Сякаш омразата се е превърнала в основна жизнена необходимост на българина. Покрай изборите модерно е да мразиш комунистите. Преди това беше модерно да мразиш руснаците. Започнахме да намразваме и ЕС. Мразим кмета, който ние сме избрали. Мразим правителството, а най-много мразим съседите си.

За да се впишем в съвременното общество е просто задължително да мразим слабите. Трябва да се мразят бездомните и просяците. Омразата към уличните кучета е приоритет номер едно на всеки уважаващ себе си българин. Трябва да мразим и пенсионерите, защото взимат пенсии от нашия труд. Пък искат и място да им отстъпваме в автобуса. Гадове! Мразим ги!

От жизнена важност е да мразим различните от нас -- различни по сексуална ориентация, раса, религия, или вкусове. Всеки нормален българин мрази говорещите против чалгата, риалити шоутата и тъпите "вечерни програми", експлоатиращи стари вицове до припадък. Естествено е да мразим тези, които се опитват да ни отделят от тълпата и да ни накарат да се замислим със собствените си глави.

Като цяло, мразим себе си. Мразим страната си, мразим работата си, мразим живота си. Вечер, пред чашата ракия и шопската салата, облени от звуците на кръшни маанета (но иначе мразим турците, нали?), повтаряме като магическо заклинание "Няма живот в тази държава". И след всяко изричане на вълшебните думи се намразваме още повече, защото знаем, че все пак утре ще станем, ще изпием два аналгина срещу махмурлука, и пак ще отидем да правим топлоизолации и да лепим плочки. Че да вземем някой лев от хората, които мразим заради парите им.

В такъв случай какво по-нормално от това, да ни управляват хората, които мразим? Та нали затова сме ги избрали -- за да видим колко им е акъла и да имаме повод да ги мразим още повече. А ние мразим всички и всичко. Дори и предизборната кампания ни е такава -- да намразим някого, за да гласуваме за този, който най-много го мрази. Лошото е, че с омраза нищо не се постига. Омразата единствено руши, тя никога не може да създаде. И докато мразим, любимата ни държава ще се разпада още повече, а ние отново ще сядаме вечер по потник пред чашата гроздова и грубо нарязаните домати. За да мразим.
lasombra - blog-post

Моля, влезте в профила си или се регистрирайте за да добавите коментар