Климент Тренков/   В основата на поддържания от възрастните култ към загадъчния дарител на децата стои личността на СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ, християнски светец от групата на т.н. църковни йерарси, починал около 342 г., епископ на град Мира в областта Ликия (Мала Азия). 
  

 В "Златната легенда" (прочут в цяла Европа сборник с жития на светци, съставен към средата на ХII век) се описва помощта, оказана от Св. Николай на един благородник, който искал да събере зестра на трите си дъщери, като ги тласне към блудство. Свети Николай узнал за това и в продължение на три нощи подхвърлял тайно през прозореца на бащата по една торбичка със злато, при което снабдил девойките със зестра и същевременно ги опазил добродетелни.
   Мнозина изследователи твърдят, че именно този епизод от житието на Св. Николай слага началото на немския обичай в началото на празника на светията (6.ХII.) някой от възрастните в къщата да се преоблича в ЕПИСКОПСКИ ОДЕЖДИ и да раздава подаръци на послушните деца. Впоследствие радостното за децата събитие е изместено на Бъдни вечер. След брака на кралица Виктория обичаят се разпространява по света, като днес обикновено се свежда до поставяне на подаръци в чорапите (обувките) на децата през нощта срещу Рождество Христово, докато те спят.
   Всички възникнали на Запад фолклорни персонажи, даряващи децата - рождественските Санта Клаус (Клоз) или Фадър Кристмас (известни в англосаксонските страни) и Крис Крингел (популярен сред холандските заселници в щата Пенсилвания), новогодишната Дам Абонд (във Франция) или идващите на Богоявление (6.I.) италианска Бефана и немска Фрау Берта се обединяват от един признак: НЕ СЕ ЯВЯВАТ ЛИЧНО ПРЕД ДЕЦАТА в момента, когато оставят подаръците. Те могат да ги срещнат преди Рождество на улиците или в магазините, могат даже да се снимат или да поговорят с нях, но не и да дават подаръците си "на ръка".
   КОЛЕДНОТО ДРЪВЧЕ е отглас от култа към фригийската богиня Кибела (великата майка на боговете), на която се посвещавал окичен със златни и сребърни камбани бор, в чието подножие се поднасяли даровете за богинята. В ново време възниква немски обичай, вероятно основан на библейски мотив: "Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище" (Исая 60, 13). Впоследствие обичаят се разпространява из Европа и Северна Америка. След това коледното дръвче прониква и в нехристиянски страни (особена популярност придобива в Япония).