Вторият е мързелив човек с чувство за безотговорност. Български и японски мениджър споделяли опит в почивката на някаква международна конференция. От колко човека се състои вашата фирма, попитал българинът. Седемдесет, отговорил японецът. Ха, и ние сме точно седемдесет, зарадвал се българинът.

Нашият управленски персонал са шест души – казал японецът, - при вас колко са? Този въпрос поставил нашенецът в леко затруднено положение, тъй като българската фирма се управлявала от двайсетина души и не било много удобно да бъде съобщена на фона на шестимата японски управленци. Затова българинът казал:

Фирмата ни се менажира от седем души. На следващия ден двамата отново се заговорили в почивката. Как спахте, попитал японецът. Чудесно – отговорил българинът, - а вие? Не можах да мигна – признал японецът, - цяла нощ мислих с какво се занимава във вашето управление седмият човек.Седмият човек не се занимава с нищо, освен да пречи на останалите да се занимават с нещо. За да потръгнат работите в България, трябва да намерим втория и да изгоним седмия.

Психологическият портрет на втория изглежда така. Той е човек, който в океана на прехода не е доплувал ни до бряг, ни до остров, нито до отломка поне някаква от катастрофиралия кораб. И се е оставил на течението на вълните. Колкото – толкова. Когато – тогаз. Каквото – такова. Заплащането му е ниско, а и да не е, изглежда несправедливо ниско на фона на одумваните големи кражби, които са напълнили джобовете на други хора.

Те с какво са по-заслужили от него да го живеят добре този живот, на тях ли ще им работи – хич! Вторият няма много утехи в този живот. Той има правото да мърмори и се възползва от него. Онова говорене, което се нарича гражданска позиция, му се вижда просто друг начин Пенка да изпълнява песента, под чийто съпровод керванът си върви. Мърморенето е поне отдушник. Вторият няма много избори в живота.

Затова избира да се скатава – все някак си нещата ще станат и без него. Ама копаели дупки, ама заривали дупки – това за него е повод да мърмори. Или не е разбрал, или не е запомнил, че цялата тази безсмислица може да се промени, ако той вземе, та си свърши работата. Ама и първият, и третият не му го казват – щото те само по реда на номерата са различни, иначе са си точно като втория.

Седмият е различен от тях. Той е отвсякъде излишен, но пък е вечен. Без него всички могат, но някак е наредил нещата така, че да изглежда, че всичко зависи от него. Той не полага никакви усилия да работи, но пък се скъсва да се преструва, че работи. Той си знае, че е излишен, затова си измисля излишна работа.

Вторият и седмият са като скачени съдове. Докато седмият управлява, както може, вторият ще се скатава, колкото може. Докато вторият само тихичко си мърмори, седмият ще назидава, ще коментира, ще консултира и ще прогнозира на висок глас. Ако успеем да извадим от дупката втория и да натикаме в дупка седмия, нещата ще се променят.

Такива работи си мисли човек в навечерието на деня на труда, който вече не е съвсем ясно ден на какво е. Както и на мнозина не им е ясно, че да си направиш държавата добро място за живеене също е труд. Ние обаче обичаме да разделяме труда – на физически и интелектуален например.

А после да си поставяме целта да го обединяваме. Помните ли, че една от мечтите на социализма беше да се заличат разликите между физическия и интелектуалния труд. Е, тази мечта я изпълнихме, уеднаквихме двата вид труд – нито мислим с главите си, нито правим с ръцете си.

Моля, влезте в профила си или се регистрирайте за да добавите коментар