Митрев старателно е подготвил плана си за отвличането и изнасилването на момичетата. През октомври 1997 г. той извикал няколко мъже, за да направят ремонт на вилата му в Градец. Георги Върбанов и Юлиян Добрев от Каварна, Живко Господинов от Добрич и Пламен Чубриков от София откликнали на поканата.

При ремонта били свалени всички дръжки на прозорците така, че да не могат да се отварят, прозорецът в тоалетната бил зазидан, а на леглата и на дивана в хола били монтирани вериги. Митрев приканил жертвите си на лобното им място по класическа схема.

По негова заповед Чубриков звъннал на И.И. в родния й град. И.И. работила като фотомодел и веднага откликнала на поканата да се срещне с Митрев, за да подпише договор с френската модна агенция „Метрополитен”. Момичето първо паднало в капана, в момента, в който се появило на автогарата на новотел "Европа” в столицата. Била закарана във вилата, където била помляна от бой и закопчана с белезници.

Митрев й съобщил, че ще работи като „елитна компаньонка”. Докато момичето се събличало, той стискал полицейска палка. С помощта на Добрев на врата на момчето била сложена верига, която заключили с катинар. И.И. била многократно изнасилвана и бита. Докато траял адът в Къщата на ужасите в Градец, момичето трябвало да се обажда периодично вкъщи, за да успокоява родителите си, че е добре.

Два дни по-късно във вилата пристигнали двама клиенти, които фотомоделът трябвало да обслужи. После клиентелата се разраснала. Момичето обслужвало мъжете и не трябвало да отказва нищо, което те искали от него.

Втората жертва била Е.В. от Плевен, на която Митрев се обадил в края на октомври същата година с изгодно предложение с много добро заплащане. Е.В. също била посрещната на Централна гара от Чубриков и откарана директно във вилата. За да изплашат до смърт момичето и да го принудят да се подчинява безпрекословно, компанията от изнасилвачи й съобщила, че ако не изпълнява нарежданията, ще бъде застреляна, залята с киселина или ще й инжектират свръхдоза наркотик.

Митрев „изобретил” и фалшива „ваксина на верността”, която се инжектирала в организма и действала в продължение на шест месеца, като всеки ден трябва да се поглъща таблетка противоотрова, в противен случай следвала мъчителна смърт. Така „обработена” Е.В. била готова да изпълнява пъклените планове на компанията на Митрев.

Последвала същата процедура както при първата жертва – Е.В. била съблечена гола и вързана с вериги за леглото. Малко по-късно Митрев съобщил на жертвата, че му е робиня и може да се обръща към него само с „господарю” или „шефе”. След което многократно изнасилил момичето.

На другата сутрин бандата събрала двете жертви в хола, където те прекарали целия ден оковани във вериги. Последвали и клиентите, както и многократните изнасилвания на момичетата от Митрев и хората му. Третата жертва – Е.Г., била също уговорена, като модният продуцент я съблазнил със снимки в календар на престижна фирма. В Къщата на ужасите я посрещнала мощната компания на изнасилвачите и процедурата се потретила.

Срещата със следващата жертва – С. Л., била случайна. Тя се осъществила в кафене в София. Митрев и С. Л. поприказвали и се разделили. По-късно той позвънил в офиса на манекенката и й предложил рекламни снимки на зимни палта. Момичето приело. Преди да отпътува към Къщата на ужасите обаче, С.Л. повикала приятелката си В.К. в офиса и й казала, че отива на среща с Пламен Митрев, като записала и телефона му.

Именно тази млада жена е оказала най-голямата съпротива на бандата. Когато разбрала, че е отвлечена с цел да проституира, тя опитала да се освободи, като хвърли тежък пепелник върху един от насилниците си. Това обаче не се осъществило, тъй като той успял да предотврати удара. Мъжът започнал да я бие с палка където свари, съблякъл я и я вързал с вериги през врата и краката за легло. Митрев пък блудствал с нея. С.Л. била бита и непрекъснато насилвана, защото се съпротивлявала. Тя била предоставена на клиенти в окаяно състояние.

Развръзката на това, което се случва в Къщата на ужасите в Градец, идва на 9 ноември 1997 г., когато приятел на С.Л. с помощта на няколко свои близки със съдействието на полицията атакували вилата. Така те освободили жертвите и полицията арестувала насилниците им. Делото е заведено веднага, но поради процесуални грешки е върнато за доразследване на прокуратурата. То започва три години по-късно, но и до днес не може да приключи.

Интересни са причините, поради които Митрев и неговата компания от помагачи все още не са осъдени за изтезанията, на които са подлагали беззащитни момичета във вилата. Първоначално делото е разпределено на съдия Ружа Керанова от Софийския окръжен съд. Керанова обещава бърз и справедлив процес, но това не се случва. Още в началото адвокатите на подсъдимите започват да шиканират процеса.

Междувременно, докато делото се отлага, умира един от съдебните заседатели, а Керанова е преместена във Върховния касационен съд. Делото трябва да започне отначало и с нов съдебен състав, начело на който застава Елена Каракашева. Тя също както колежката си Керанова е твърдо решена да има бърз и справедлив процес, но това пак не се случва. Процесът неизменно се шиканира и от адвокатите, и от подсъдимите.

Стига се до там, че не може да бъде издирен и доведен в съдебната зала Живко Господинов, който излежава в затвора присъда по друго дело. Друг подсъдим по делото – Пламен Чубриков, пък не се знае дали е вменяем или не, защото съдебно–психиатричните му експертизи сочат различни състояния на духа.

Междувременно съдия Каракашева е преместена в Софийския апелативен съд и начело на съдебния състав застава Иван Йорданов. Той също както предходните си две колежки има желание делото да приключи бързо и справедливо, но това засега също не се случва. Тази седмица делото бе отложено за пореден път, защото отсъстваха ключови свидетели, а един от адвокатите на подсъдимите си направи отвод и бе заменен със служебен защитник.

Служебният адвокат обаче не дойде.Ако някога бъдат осъдени Митрев и компанията му, те могат да прекарат в затвора повече от шест години. Това засега няма как да се случи. Митрев редовно посещава съдебните заседания. Може би защото много добре знае, че дело с толкова подсъдими се точи с години, тъй като все някой отсъства от заседанията по уважителни причини. Жертвите обаче не искат уважителни причини за отсъствията а настояват да видят своите похитители наказани.