Трима от софийските градоначалници са били убити по време на мандата си. Крум Попов управлява града от 10 юни 1922 г. до 9 юни 1923 г., когато е убит в преврата. Паскал Паскалев е кмет на София от 14 юни 1924 г. до 16 април 1925 г. и загива при атентата в църквата "Св. Крал" /сега "Св. Неделя"/. Георги Маджаров е убит от уволнен общински служител - той е управлявал града от 10 юни до 13 ноември 1925 г. По времето на Манолаки Ташев се полагат основите на работата на общинската управа в освободения от турско иго град. Създадена е "Службата за потушаване на пожари", градската санитарна комисия, техническата служба при Столичната община. Първите газени фенери в следосвобожденска София са поръчани по времето на кмета Димитър Хаджикоцев. Улиците "Позитано" и "Леге" са именувани още преди София да бъде обявена за столица - за заслугите към града и към неговите жители на консулите на Франция - Леандър Льо Ге, и на Италия - Вито Позитано. Това се случва в мандата на Димитър Димов.
Нощните дежурства на аптекарите са въведени по времето на първия кмет на столицата на България - Тодораки Пешов. В мандата му е открита първата софийска болница и Софийската мъжка гимназия. 
Година след като София става столица, по времето на кмета Димитър Трайкович е приет първият градоустройствен план на града, изработен от френския инженер Амадие. Открита е и първата девическа гимназия.
Столичният кмет Тодор Икономов въвежда годишния бюджет на общината. По-късно Икономов е бил и министър на вътрешните работи, на външните работи, на обществените сгради, земеделието и търговията.
По времето на кмета Никола Даскалов са разширени булевардите "Витоша" и "Мария Луиза".
Първият общински дългосрочен заем е сключен при кметуването на Иван Хаджиенов. Той е бил в размер на 850 хиляди лева. По времето на Хаджиенов са увеличени данъците върху спиртните напитки, мерките, теглилките и бариерното право, а през 1884 г. започва изграждането на "Борисовата градина".
При петгодишното управление на кмета Димитър Петков София е разделена на пет административни района, изградени са "Лъвов" и "Орлов мост", подменен е старият водопровод с чугунени тръби, определено е мястото на Централните софийски гробища, правят се първите проучвания за електрическо осветление, трамваи и канализация. За тези начинания общината сключва заем с Лондонската банка в размер на 10 млн. лв. 
По времето на Димитър Моллов е открит паметникът на Васил Левски в София.
Димитър Яблански е кметът, при чието управление започват корекциите на реките Перловска и Владайска, сключени са споразумения с френска фирма за електрифицирането на София и с белгийска - за прокарването на електрически трамвай. Първите трамваи започват да се движат по времето на приемника му Христо Попов, когато светват и електрически лампи в града. Попов въвежда и безплатна медицинска помощ за бедните софийски граждани. По негово време е одобрен гербът на София.
Основният камък за построяването на паметника на Царя Освободител е положен по времето на следващия кмет - Петър Чернев. Тогава тръгва и трамвайната линия до Княжево /1 април 1901 г./.
Сградата на Народния театър е открита по времето на Марин Тодоров, построени са "Майчин дом", започва строителството на Централната баня, Халите, Градското казино. Тодоров сключва общински заем в размер на 35 млн. лв. С нов общински заем от 15 млн. лв. Евстати Кирков продължава започнатото строителство при Тодоров.
Харалампи Карастоянов е кметът, при чието управление са закрити публичните домове в София.
Кметът Иван Гешов открива на 13 май 1913 година Централната баня. По негово време е павиран и пл. "Св. Ал. Невски". Следващият кмет - инж. Петко Тодоров, започва изграждането на жилища за бедни софиянци в кв. "Три кладенци".
Крум Попов поставя началото на строежа на Рилския водопровод. 
При софийския кмет ген. Владимир Вазов /1926-1932/ започва изграждането на водопровода, построени са ВЕЦ-овете "Курило" и "Симеоново", с железобетонни конструкция са подменени мостовете над Перловската и над Владайската река, открита е Градската библиотека, създадени са Общинският музей и архив, както и Софийската градска художествена галерия. По времето на Вазов е учреден почетният знак на Столичната община. В историята софийският кмет остава с ръководството на отбранителната операция при Дойран и разгрома на 10-хилядната англо-гръцка армия в Първата световна война /1914-1918/. Рилският водопровод влиза в експлоатация по времето на Харалампи Орашаков.
През мандата на инж. Иван Иванов са реорганизирани службите на общината, издадена е "Наредба-закон за застрояването на столицата София" /1934/, пуснати са автобусният и тролейбусният градски транспорт.
Първият кмет след деветосептемврийския преврат е Петър Славянски. При следващият - проф. инж. Алекси Квартирников започва работата по възстановяването на столицата след бомбардировките през Втората световна война. Започнатият по времето на Иван Иванов язовир "Бели Искър" е открит през мандата на Никола Бронзов. При Славчо Стоилов са възстановени напълно водопроводната, канализационната и електрическата мрежа, разрушени по време на войната, одобрен е нов градоустройствен план на столицата.
През 1949 г. за пет месеца кмет на София е бил и Тодор Живков.
София става член на Световната федерация на общинските градове по времето на кмета Димитър Попов. При следващия кмет - Георги Петков, са започнати първите проучвания за строителството на софийското метро. Открит е ТЕЦ "Трайчо Костов".
Софиянци започват да перфорират билети в градския транспорт при управлението на акад. арх. Георги Стоилов /1967-1971/. По негово време са открити пешеходни зони в центъра и на "Орлов мост", туристическият комплекс "Алеко" и хотел "Щастливеца".
При следващият кмет - Иван Панев, е одобрен техническият проект за строителството на софийското метро, открити са сегашната сграда на Централна ж.п.-гара и мостът на "Четвърти километър", направена е първата копка на ж.к. "Люлин".
Първата копка на замисленото още през 60-те години софийско метро е направена през март 1978 г. по времето на кмета Петър Междуречки. Тогава 3 април е обявен за Ден на София, който се отбелязва до 1992 г., когато за празник на столицата е определен 17 септември. 
Софийските улици и площади получават отново старите си имена по времето на кмета Александър Каракачанов. 
Първият в историята на София кмет, избран с пряко гласуване, е проф. Александър Янчулев /1991-1995/. През мандата му е възстановен в първоначалния му вид гербът на София.
Първите шест станции на столичното метро влизат в експлоатация на 28 януари 1998 г. по времето на кмета Стефан Софиянски.
Символична първа копка за строителството на втория лъч на столичното метро беше направена в края на миналата година от настоящия кмет Бойко Борисов и от министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
В 130-годишната история на София като столица градът е управляван от трима бъдещи министър-председатели - Димитър Петков, Тодор Живков и Стефан Софиянски, от двама председатели на Народното събрание - Никола Сукнаров и Димитър Петков, както и от един председател на Държавния съвет - Тодор Живков. Виж повече