През 1962 г. футболистите на Ботев (Пд) правят паметен рейд в турнира за Купата на носителите на национални купи и стигат до сблъсък на четвъртфинала със страшилището Атлетико (Мадрид). Виден Апостолов е един от тогавашния тим на "канарчетата". Той е ляв бек на пловдивчани от 1960 до 1977 г.
Преди да стигнат до Мадрид, играчите на Ботев прегазват два отлични отбора от Румъния и Ейре, Георги Аспарухов - Гунди блести и показва за първи път класата си в Европа. Всичко започва с един мач в Букурещ на 19 септември 1962 г. Срещу Стяуа пловдивчани играят надъхано, но губят с 2:3. "На реванша Гунди бе фантастичен, бихме Стяуа с 5:1. Някъде около 25-ата минута се включих отляво, прибрах топката покрай двама защитници и с десния крак я пратих в горния десен ъгъл за 1:0. Румънците се отвориха, Аспарухов вкара три гола", спомня си Апостолов. Във втория кръг жребият праща срещу българите коравата селекция от Ейре - Шамрок Роувърс. На Острова Гунди пак е виртуозен. "Канарчетата" печелят с 4:0 като гости. "Веднага след мача през стадиона минаха куп мениджъри. Искаха да купят Гунди още там", припомня си Виден. Местната преса вдига шум до бога, хвалейки пловдивчани. "Ботев е съвършен. Това е един от най-добрите отбори на континента. Българите дадоха урок по изкуство на футболната игра", отчита "Айриш прес". "Ивнинг прес" (Дъблин) отсича: "Ботев е най-добрият тим, появявал се някога на стадион "Далимаунд парк". "Аспарухов е невероятен. Защитниците Чакъров, Разложки и Апостолов показаха извънредна класа", включва се в хора "Ивнинг Хералд". Така се стига до четвъртфинала с Атлетико следващата пролет. Клубът от Мадрид е стряскащ. В него играят капитанът на националния на Испания Колар, бразилецът Мендоса, Родригес, страховитият аржентинец Грифа, Клео. Първият мач в Пловдив е на 27 февруари 1963 г. "Беше неописуемо. Имаше толкова много зрители, че теренът плътно бе обграден от хора. Те бяха насядали на метър от тъчлиниите. Почнахме уплашени, защото името Атлетико стряскаше. Поведохме с 1:0, но Мендоса изравни с глава", разказва бившият ляв бек на "канарчетата". Преди реванша в Мадрид българите наблюдават тренировка на Реал. После чинно се редят и вземат автографи от великите Пушкаш и Ди Стефано. Стадион "Метрополитен" също е претъпкан. "Спомням си, че на мача в Испания имаше 90 000 зрители. Започнахме отлично. Реферът (б.а. - Марсел Бойс от Франция) подмина две чисти дузпи за нас при 0:0. Повечето от нас не бяха играли на изкуствено осветление. След 25-ата минута пуснаха прожекторите и испанците ни набутаха 3 бързи гола. Загубихме с 1:4", казва Виден Апостолов. Ботев приключва участието си в турнира, но записва първия български рекорд от 3 поредни победи в Европа Апостолов можеше да не стигне до паметните мачове в Мадрид, ако не предприема смел ход няколко години по-рано. Той прави първите си стъпки във футбола в родното Курило (б.р. днес квартал на град Нови Искър). После учи в 14 гимназия в София, пътува всеки ден в 4,30 с влака до столицата. Играе в ученическите първенства, където е забелязан от Тодор Конов. Известният откривател на таланти взема момчето от Курило в юношите на Локомотив (Сф). От 1958 г. Апостолов е в мъжкия тим, редом с Данчо Йосифов, Васил Методиев - Шпайдела, Иван Димитров, Апостол Чачевски, Методи Несторов - Ментата, Никола Котков и Спиро Дебърски. Идва време Виден да влиза в казармата. Повиквателната за ЦСКА получава на почивката на мача Локо (Сф) - Ботев в съблекалнята на стадион "Раковски" в София. "Аз обаче бях говорил с Чико и Патрата (б.а. Динко Дерменджиев и Христо Илиев). И след мача, по джапанки, се качих на влака с играчите на Ботев и избягах в Пловдив", смее се Виден. Продължението обаче е тъжно. Още в понеделника след мача военни с джип спират пред къщата на футболиста в Курило. Униформените плашат родителите му с арест. От притеснение майката припада. "В онези години Втора армия и Пловдив командваха България. Шефовете на Ботев успокоиха нещата и аз не отидох в ЦСКА", разказва Виден. По-късно Апостолов стига до националния тим. Остава резерва в паметния мач във Флоренция. Там, на 29 декември 1965 г., българите бият с 2:1 Белгия и се класират за световното в Англия (1966 г.). В последната учебна игра преди двубоя във Флоренция Иван Давидов неумишлено контузва Апостолов в коляното. Следват срещите с Бразилия, Унгария и Португалия на Мондиал'66. "Бяхме много добър отбор, но записахме 3 загуби. Бразилия ни би 2:0 с два гола на Пеле и Гаринча от статични положения. Митата Якимов бе перфектен срещу бразилците. Спомням си и автоголовете на Вуцов (при 0:3 с Португалия) и Давидов (1:3 с Унгария). Успокоявахме Вуцата, че неговият гол поне ще е най-красивият в шампионата", спомня си Апостолов. Незабравими за него са двубоите от шампионския сезон на Ботев (1966/1967), воден от Васил Спасов - Валяка и с блестящи футболисти в състава като Р. Стойнов, Д. Дерменджиев, Г. Попов, Д. Ненов, Ив. Глухчев, останали имена легенди в пловдивския клуб. Тогава "канарчетата" бият с 3:1 ЦСКА и 2:1 Левски насред София. Карък преследва Виден и преди Мексико'68. Той е капитан на олимпийския ни тим в квалификациите с ГДР (4:1 и 2:3), но заради контузия не записва участие в игрите, в които българите печелят сребърните медали. Дни преди Мексико'68 Виден е на приятелски мач с Ботев в Перник по случай Деня на миньора. Домакините водят с 2:1 малко преди края. Апостолов се включва в атаката на жълто-черните, но получава тежка контузия - скъсал е кръстни връзки на коляното. "После от националния отбор много ми се караха. На майтап пък ме пращаха в лудницата в родното ми Курило, защото съм ритал в приятелски мач и съм се контузил преди олимпиадата. Така и не успях да играя в Мексико и се разминах с олимпийските медали", казва Виден Апостолов. Николай СТОЯНОВ в. Стандарт
Моля, влезте в профила си или се регистрирайте за да добавите коментар |