Един от големите пролетни празници е Благовещение. За разлика от останалите празници, които влизат във Великдeнския празничен цикъл – Благовещение се празнува винаги на 25.ІІІ.
Според Евангелието на този ден архангел Гавраил се явява на Дева Мария. Тя получава от него блага вест. Архангел Гавраил ú съобщава, че ще зачене и роди син божи. Поради това този празник се почита много и от майките, тъй като Богородица е тяхна закрилница.
Този пролетен празник народа нарича Благовец. Той е свързан с пролетното равноденствие. Тогава земята се затопля.
С Благовец са свързани много от религиозните вярвания на българите. Те са отражение от един по-стар мироглед наследен от предците. Старите хора вярват, че на Благовец излизат змиите и гущерите. Според народното поверие те се прибират на Преображение. За да се предпазят от тях в някои райони на страната слагат огън върху керемида и с нея се обикалят къщата, кошарите, пчелина и другите важни селскостопански постройки на българския стопанин. Това се прави да не се въдят змии в имота. Като се извърши този ритуал стопаните запалват боклука в двора. Широко е разпространено и ритуалното плашене, което жените извършват. Тези действия са съпроводени от заклинания. Често стопанките на дома изричат следните думи "бягайте змии, гущери, бълхи и жаби, че идва дядо Благовец с големия топуз “. За целта се използват различни метални предмети. Най-често това са тенджери и тигани.
На празника Благовещение се спазват и определени забрани. Те са продиктувани от естествения страх на човека към змиите. През целия ден жените не трябва да докосват игли, куки или конци за да не ги хапят змиите през лятото.
На този ден пак според народните вярвания излиза и кукувицата. Тя представа да кука след Еньовденден. Народът вярва, че който чуе кукувицата и в същото време има пари в джобовете си ще му върви през цялата година. За това е много важно на този ден да имаш пари в себе си.
На Благовещение старите жени пробиват за първи път ушите на малките момиченца. Това има важно значение в живота на децата от женски пол. Самото слагане на обеците има ритуален характер. Златните украшения се слагат с цел да бъде предпазено детето от зли сили.
Благовещение е празник, който е свързан с възраждането на природата. Поради това на празничната трапеза присъстват ястия от пролетни зеленчуци. За първи път се консумира лапад, коприва и спанак. На масата присъства варена или печена риба. Също така и лучник. Наред с избраните ястия и зеленчуци на софрата присъства и обредния хляб.
Присъствието на тези пролетни растения на българската трапеза дава повод народа да измисли фразата "хванахме ме се за зелено “. Така че след този празник според народната българска традиция настъпва пролетта.
Моля, влезте в профила си или се регистрирайте за да добавите коментар |