Седмицата след Сирни Заговезни. В народната обредност за дните от седмицата, в която винаги в събота е Тоторовден, е широко разпространено схващането за нейния по-особен характер. Затова някъде я наричат още Черната неделя. Обичаят да се тримири (спазване на строг пост) през първите три дни дава още едно име на седмицата ­ Тримирна неделя. Понеделникът на тази седмица е известен като чист понеделник. Тогава жените измиват всички блажни съдове с гореща вода.

Перат и чистят вкъщи като събраната смет изхвърлят на улицата, за да изхвърлят бълхите от дома. Този ден се готви ядене за цялата седмица, поради забраната да се готви през останалите дни. Някъде не палят огън, не готвят, не месят, за да няма суша и мана през лятото. Денят се нарича още Кукеровден (вж. Кукурски игри), а също ­ рогач-понеделник по названието на устройваната карнавална група рогач.
 На този ден в Източна България и Добруджа за предпазване от бяс се люлеят кучета или пък се гонят с привързани на опашката тенекии. Затова денят е познат и под името песи понеделник. Вторникът, наричан лош, чер, сух, глух, усовски вторник, се смята за най-лошия от всички вторници през годината. Според нар. вяра той се тачи за предпазване от суша, от глухота и от прострелване. Лудата сряда се празнува за предпазване от лудост. В Източна България тя се нарича още тримарна сряда, защото бележи края на строгия тридневен пост, спазван строго от моми, годеници и възрастни жени. След като се комкат в църква, те канят по домовете си близки родственици на постна трапеза. На въртоглав четвъртък, въртолома, се спазват редица забрани за предпазване на хората и домашните животни от шемет и световъртеж. Жените не навиват прежда, не мотаят с мотовилка, не въртят чекрък. Раздават обреден хляб, който преди това е прекаден. Част от него слагат на животните, а др. част запазват, за да лекуват виене на свят през годината. Тодоровата събота е посветена на конете.

Моля, влезте в профила си или се регистрирайте за да добавите коментар