Тържествено честване на националния празник на Република Район Нови Искър” организира тържествено честване на националния празник на Република България в кв. Гниляне-площада /паметника на загиналите във войните/. Начален час - 10.00.

От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението  на България от турско робство.  Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник. С решение на парламента от 5 март 1990 г.  датата е обявена  за национален празник. На  3 март  1878 г.   в градчето  Сан Стефано е подписан мирен договор  между Русия  и Османската империя. С него се слага  край на   Руско-турската  освободителна   война. Пълномощници от руска страна са граф. Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна  -  Савфет  паша  и Садулах  бей. Чл.  6 -11  се отнасят  до  България,  която  е  създадена   като  автономно  трибунално  княжество  с  християнско  правителство  и  своя  войска.  Границите  на  княжеството  обхващат Северна  България  (без Северна Добруджа),  Тракия  (без  Гюмюрджинско и Одринско)  и  Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). По договора  България  е  населена от 4 800 000 човека. Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението.  Държавата  се  управлява от княз,  избран от  населението  с  одобрението на  великите сили и Високата  порта. Парламентът  е  трябвало да  изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се  и  временно  руско  управление  за  срок от  две години,  което  се  осъществява от специален  императорски комисар.  Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта. Англия и Австро-Унгария се обявяват против договора. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор, юли 1878 г. В отдел "Краезнание" на библиотека "Л.Каравелов" са запазени няколко стари русенски издания, които представляват интересен извор на информация за Освобождението на нашия град през 1878г., както и за честването на този голям празник от русенци през следващите свободни години. За влизането на руските войски в Русе и за тържествената литургия, отслужена от митропополит Григорий в тяхна чест, научаваме от вестник "Славянин", 9 февруари 1880г. В книгата "Лира - исторически и обстоятелствени стихотворения" от Михаил Стефанович, издадена в печатницата на Н.К.Жейнов 1880г. е публикуван химн, изпят от Русенски певчески хор по случай победоносното влизане на генерал Тотлебен в Русе. Изключително богата на факти е книгата "Русе в зората на Освобождението", 1928г., под редакцията на Спас Ганев, по повод 50 годишнината от Освобождението на града ни. От нея научаваме за " минната атака на 8 юни 1877г. над Русе; за действията на освободителите моряци по Дунава; за влизането на руснаците в Русе от четири страни и тържественото им посрещане". За ожесточените боеве, които частите на Русчушкия отряд водят в околностите на града, научаваме от биографическото илюстровано списание "Поборник-опълченец" от 1898г. От в. "Пробуда", 27 февруари 1923г., разбираме, че в Русе е учреден Комитет по случай Освобождението на България, който взема интересни решения. Въпреки студеното време Денят на Освобождението се отбелязва по подобаващ начин и през 1940г. (в. "Народна борба", 4 март,1940). В катедралния храм панахида и молебен отслужва митрополит Михаил. Присъстват консулското тяло официални лица, представители на иноверни общини. Празненството завършва с манифестация до паметника на Свободата, където под звуците на церемониален марш венци полагат армията, Общината, учащи. Но особено интересен е в."Летопис" от 2 декември 1933г., в който са публикувани няколко страници от архива на сина на Баба Тонка - Никола Обретенов. В своите записки той се връща към дните на най-ожесточените бомбардировки на Русчук от руската дългобойна артилерия на 28, 29 и 30 август 1877г., когато турската махала била почти срината със земята. Това озверило турските управници, пише Никола Обретенов, и те решили да избият цялото българско население в града. За тази цел накарали всички българи да напуснат домовете си и да излязат в полето до Владиковата бахча (сега Парка на младежта), където прекарали няколко дни и нощи. Русчуклията Иван Ведър, който знаел много чужди езици и изпълнявал служба при външната кореспонденция на валията, бил познат с консулите. Отишъл той при италиянския консул, с когото членували в масонската ложа, за съвет как да постъпят, за да спасят населението. Решили да направят нещо като комисия, като поканили в нея влиятелния турчин Хаджи Мехмед Алия. Тази комисия, придружена от няколко българки се представила на Делвер паша, който командвал египетската войска, разположена по укрепленията на Липник, Гагаля, Червена вода и Щръклево. Когато влизали при пашата, Иван Ведър и италиянския консул направили масонския знак. Пашата им отговорил със същия, разпитал ги и обещал братско съдействие. В тази комисия била и Баба Тонка. Арабският паша квартирувал в Левента. Докато комисията се върнала от Левента, намерили българското население заградено от арабски войници, които ги пазили от черкезите и башибузуците. Така, благодарение на масонството, на италиянския консул Енрико де Губернатис и на Иван Ведър, било спасено от явна смърт русенското население, само няколко месеца преди Освобождението на България.