Район "Нови Искър" е един от двадесет и четирите столични района. Намира се на около 12 км северно от София. Състои се от 12 села и град Нови Искър с петте си квартала.
Селищата в района са разположени в Софийското поле, което в далечно минало е било дъно на голямо езеро. Поради това е изключително плодородно и според исторически сведения тук е кипял живот още от дълбока древност - 5 000 години преди новата ера. Предметите,оцеляли и достигнали до нас през вековете, са уникални находки и обикновено се кръщават на името на мястото, където са открити - тип Гниляне, култура Курило.

Тракийските селищни могили, запазени в редица селища в района - Световрачане,Чепинци,Негован, ни дават информация за общественото устройство на траките, живели по нашите земи 2-ро, 1-во хилядолетие пр.н.е.
Римляните са оставли трайни следи чрез строежа на пътища, както и пунктове за тяхната охрана, наречени по - късно от славяните "Градища". Главният римски път от запад на изток - Траяновият,1-ви,2-ри век от н.е., е минавал в подножието на Стара планина.
Повечето от селищата в района фигурират в турските данъчни регистри с днешните си имена още от началото на 15 в. Това е доказателство, че са съществували още преди поробването, по времето на Второто Българско царство.
Голямо предимство на район "Нови Искър" е неговото географско положение - пътно преходно място чрез свързващи пътни артерии със страната - близост до столицата, подходяща за туризъм природа.
Районът се пресича от река Искър в посока юг - север, която е главната отводнителна артерия. В речната мрежа на район Нови Искър се включват още реките "Червена","Блато","Кътинска","Лесновска","Подгумерска" и др.
Щедростта на природата към нашия район открива широки възможности за развитие на всички области от обществения и стопанскя живот.

Община Нови Искър се намира на южния склон на стара планина в началото на Искърското дефиле. Включва гр. Нови Искър с кварталите; Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне и селата: Балша, Воиняговци, Доброславци, Житен, Кубратово, Кътина, Локорско, Мировяне, Негован, Подгумер, Световрачене и Чепинци. Всичките имат своя история и историческо наследство. Имената им се губят далеч в древноста и най-вероятното е да имат славянски корени. За кварталите Кумарица и Славовци се споменава в една стара легенда, според която едни от първите заселници са били славяни. Един керван се движел по римския път за Сердика. Керванът бил воден от старейшината Кумарич, който вече стар и болен починал тук. Племенния съвет го погребал с почести и решил да остане и основе селище което впоследствие е наречено Кумарица. Според преданията името на квартал Славовци е останало от друг славянски род който се заселил недалеч от Кумарица и основали селище което получило името си от племенния вожд Словутич. Курило и Гниляне са едни от най - старите селища в началото на Искърския пролом за което говорят множеството намерени предмети и исторически паметници.
По време на Възраждането месното население не остава в страни от общия реформаторски дух. Кумаричани с цената на много злато измолили решение за построяването на църква. Хора от селищата помогнали за построяването и изографисването на Курилския манастир. В началото на 19 в. там било открито килийно училище, а по - късно такова възникнало и в Кумарица.
  В началото на 20 в. с построяването на множество фабрики и заводи Курило започва да се развива като промишлено селище. За това спомагат също така и географското положение, наличието на работна ръка и близоста до железопътна артерия. Всички тези фактори допринасят за разрастване на отделните селища и през 1974 година те са обиединени и провъзгласени за град с името на едноименната река ИСКЪР

Манастири с историческо значение:
Балшенски манастир "Свети Теодор Стратилат"
Обрадовски манастир "Св. Мина"
Курилски манастир "Свети Иван Рилски" 
Подгумерския манастир
Чепински манастир!